Речник на българския език/Том 2/121-140

от Читалие
Направо към: навигация, търсене

живота зле, създал си е една безкрайна верига от грижи, алчност и егоизъм. Д. Немиров, Др, 53. От всички тия измислици и лъжи той бе изплел дълга верига, на която бе достатъчно да прекъснеш едно звено, за да се разпадне цялата. П. Проданов, С, 61. Наший път е веч верига от съмнения, / несбъднати мечти, измами, заблуждения… Ив. Вазов, Съч. III, 69.

4. Воен. Боен ред, при който войниците се разполагат на известно разстояние един от друг в една линия при сражение, блокада. Но вдясно боят беше започнал вече .. Никола наблюдава движението на веригите и изпада в истински възторг. Й. Йовков, Разк. I, 77-78. Ротата се събра в подножието на горист връх, после се пръсна във верига и залази нагоре. К. Петканов, МЗК, 94.

5. Хим. Свързани последователно еднакви атоми, обикн. въглеродни. Въглеродните атоми за разлика от атомите на повечето химични елементи имат свойството непосредствено да се свързват помежду си в различни отворени и затворени въглеродни вериги. В. Цокова, ВС, 8. Лъчите [на радиацията] навлизат в човешките клетки, поразяват хромозомите, поразяват нуклеиновите вериги. Хр. Одисеев, ТН, 146.

Гъсенична верига. Техн. Широка лента от метални пластини, която опасва колелата на тежки транспортни средства (танк, трактор, булдозер и др.) и служи за ходово трасе. В стаята му нахлуваше .. тежкият гърмеж на танковете, грозното звякане на гъсеничните им вериги. Д. Ангелов, ЖС, 7.

Електрическа верига. Физ. Съвкупност от източник на електрическа енергия, проводници и потребител на електрическа енергия, свързани в затворен кръг с цел през тях да протича електрически ток. Източникът на електричен ток и проводниците, свързани за полюсите му, образуват затворена електрическа верига. Физ. X кл, 1965, 133.


ВЕРИГА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Напречно дърво в комин над огнище, за което се окачва верига за закачване на котли над огъня; веригница. Чорбаджи Спас заизтърсва луличката си във веригалото на оджака. А. Христофоров, А, 45.

— Друга форма: верижа`ло.


ВЕРИ`ГИЦА ж. Диал. Умал. от верига (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЕРИ`ГНИЦА ж. Диал. Веригало.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.


ВЕРИ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който в устройството си има верига или действа с помощта на верига. Откъм стопанския двор идеше с ослепителни фарове верижният трактор и стряскаше всяка жива душа. Ст. Даскалов, СЛ, 35. Още като приемаше бригадата, той настоя верижната машина да се докара в станцията. Б. Обретенов, С, 63. Тракторът влачи пет плуга и довършва предсеитбената оран. Верижните колела са натегнали от разкаляната пръст, лемежите къртят едри буци, но машината ручи, пухти, напира и не спира. А. Каралийчев, ПД, 20. Верижен конвейер.

2. Който се отнася до наредени във верига, близо един до друг еднородни предмети. Вече три часа той стои на това място с изтръпнали нозе и мрази, ах, как мрази тези безкрайни верижни зали, с чуждия и противен свят в тях. Б. Йосифова, БЧМ, 169. Пред нас далеко долу се разстилаше зелената равнина на полето, заградено със синкавите силуети на планината и на нейните верижни гористи разклонения. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Върховете на Стара планина са верижни и отделени един от други с по-дълбоки и по-плитки седловини. П. Делирадев, В, 63.

3. Който се отнася до явления или действия, чиито отделни моменти следват един след друг, извършват се един след друг. В близко време ще се пристъпи към верижно кроене и шиене на дамско и детско бельо, .., с което още повече ще нарасне производителността при тези артикули. ВН, 1961, бр. 3122, 2. Новата сграда на кооперацията ще разреши да се прилага механизираното верижно производство в шивашкия труд. ВН, 1958, бр. 1998, 1. Верижен метод на работа.

Верижна предавка. Техн. Устройство за предаване на въртеливо движение от един вал на друг посредством верига и верижни зъбни колела, закрепени неподвижно на съответните валове.

Верижна реакция. Хим. Химическа или ядрена реакция, която се състои от голям брой периодично повтарящи се елементарни процеси.

Верижен рефлекс. Физиол. Ред от последователни рефлекторни движения, при които всяко предшестващо предизвиква следващото.

Верижна търговия. Разг. Продаване на стока от продавач на продавач, преди да стигне до потребителя.


ВЕРИ`ЖКА ж. Изделие от скачени фино изработени малки брънки, обикн. от благороден метал, което най-често се носи като украшение на шията или служи за окачване на медальон, часовник и под. Когато тръгнем нагоре по липовите алеи, аз ще окача на бялата й шийка едно златно медальонче с такава тъничка верижка, толкова ситничка и нежничка — сякаш влакънце от паяжина. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Бръкна под ризата си и дръпна оттам тънката верижка с мъничкото златно кръстче. О. Василев, ЗЗ, 128. На жилетката проблясваше тънка сребърна верижка за часовник. Д. Талев, ГЧ, 166. Птицата стоеше на едно дръвче и единият й крак бе завързан за дръвчето със сребърна верижка. И. Петров, ЛСГ, 39.

ВЕРИ`ЖНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Верига, използвана като повод, юлар на добиче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЕРИ`ЖНО нареч. 1. Като верига, във форма на верига. Те [силиконите] представляват високомолекулярни съединения, молекулите на които са изградени около верижно свързани и редуващи се атоми на сицилий и кислород, сицилий и сяра и др. ВН, 1960, бр. 2889, 4.

2. По верижен метод. За да се ускори строежът, в бригадата решиха да работят верижно: докато в двете звена издигаха стените, друго звено стягаше колони. ВН, 1960, бр. 2824, 2.


ВЕРИЖНО`СТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от верижен. При многозабойната система се избягват напълно слабостите, .. като неизползуване пълния капацитет на машините, липсата на строга система и верижност на работата. ОФ, 1950, бр. 1801, 2.


ВЕРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма. м. Реалистично течение в италианската литература, музика (главно в операта) и изобразително изкуство от края на 19 в. с елементи на натурализъм, с подчертана социално-политическа насоченост към работническа тематика.

— От ит. verismo.


ВЕРИФИКА`ЦИЯ ж. Книж. Проверяване истинността на научна теория, твърдение, обикн. по опитен път; верифициране.

— От лат. verificatio.


ВЕРИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Проверявам, установявам истинността на научно твърдение и др., обикн. по опитен път. верифицирам се страд.

— От нем. verifizieren.


ВЕРИФИЦИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от верифицирам и от верифицирам се; верификация.


ВЕ`РИЦА ж. Умал. от вяра. Облогът наистина я оживил, нова верица трепнала под вълнуващите се момински гърди. О. Василев, ЖБ, 429. От жена си са оставам, от вярата си не мога, или: От жена си са отричам, от верицата не са отричам. П. Р. Славейков, БП II, 23.

Верицата ти <мръсна>. Руг. Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. — Остроумието на Спас вбеси полицаите. Заналагаха го свирепо. Биеха и крещяха: — Ти нас ли ще баламосваш? Казвай, верицата ти, как си правил конспирация! Д. Жотев, ПМИ, 16.

Верицата ще разплача някому. Грубо. Ще отмъстя жестоко на някого (обикн. при закана за жестока разправа). — Слушай! Разплаквам верицата на един човек, който ме смята за опозиция! Хр. Пелитев, ХО, 57.


ВЕ`РИЧКА ж. Умал. от вяра. Само в съчет.

Веричката ти <проклета, мръсна>. Руг. Възклицание при закана или за изразяване на лошо, неприязнено отношение към някого. — Една пакост е извършена в лозята тази сутрин. Хлапе някакво .. изпочупило младите филизи, .. — Тц, тц-тц! .. Хайдути хора, веричката им проклета! Чудомир, Избр. пр, 120. Като рече веднъж „фрас“! — отиде и въдица, и конец, и всичко! Веричката му сомска! То не беше и сом като сом, а ламя! Д. Калфов, Избр. разк., 110.


ВЕ`РМАХТ мн. няма, м. Книж. Название на въоръжените сили на Третия райх (1935-1945).

— От нем. Wehrmacht.


ВЕРМИКУЛИ`Т м. Минер. Минерал във форма на дребни люспи или едри плочести кристали с кафяв или златистожълт цвят, използван като изолационен или огнеупорен материал. Един от интересните плочести материали е вермикулитът, който е най-често с кафяв цвят, но не е еластичен. Б. Ангелов, ЗМ, 26.

— Фр. vermiculite.


ВЕРМУ`Т м. Само ед. Подсладено алкохолно питие със слабо горчив вкус, приготвено от вино и ароматизирано с билки. На съседната маса седеше млад рус човек с очила и някак отегчено пиеше вермут. Д. Димов, Т, 106. Вермут се лее и кипи шампанско, / отскачат тапи — пукот глух се чува. Ем. Попдимитров, СР, 56. // Само мн. Различни видове от това питие. — Какви вермути имате в магазина? Кой от тях бихте ми препоръчали?

— Нем. Wermut.


ВЕРМУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от вермут.


ВЕ`РНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от верен. Тук именно само за минутка у него назря една проста житейска философийка, която си беше „май твърде верничка“. И. Петров, МВ, 90.


ВЕРНИСА`Ж м. Книж. Тържествено откриване на художествена изложба пред поканени специалисти и гости. Дяволски му бе провървяло [на Хари] напоследък. Особено с изложбата .. Откри я през април в една студена заличка, едва събра малко пари за вернисажа. П. Вежинов, НБК, 322.

— Фр. vernissage.


ВЕРНОПО`ДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Верноподанически. И отпрати към столицата само колите с разбойнически глави .. Селим хан му благодари с дълго, но съвсем ясно писмо за верноподаната му ревност. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 535. Но никой от тие последните [народните деятели] не е можал да преживей дълго време в своето родно място, по причина на гоненията, които са търпели от страна на верноподаните чорбаджии. З. Стоянов, ЗБВ I, 43.

ВЕРНОПО`ДАНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, предано, вярно на монархическата власт и на монарха. Обявяваме на всичките наши верноподаници, че в постоянното ни желание за доброто на нашето отечество .., ние възстановяваме приетата от Търновското учредително народно събрание конституция. С. Радев, ССБ I, 402. И тоя Калофер… Как не се намери един верноподаник да го затрие! М. Марчевски, П, 39. Под тежкото и сиво английско небе на 25 юни 1881 г. се роди още един верноподаник на краля и английската империя. Т. Генов, Избр. пр, 191.


ВЕРНОПО`ДАНИЦА ж. Книж. Жена, предана, вярна на монархическата власт и на монарха.


ВЕРНОПО`ДАНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до верноподаник и до верноподаничество. „Позволете ни, ваше царско височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на тия благородни патриоти.“ Ал. Константинов, БГ, 100-101. В последното .. село, тие [чорбаджиите] не давале дума да се спомене за въстание, .. и търсиле случай да покажат своите верноподанически и раболепни чувства. З. Стоянов, ЗБВ III, 320.


ВЕРНОПО`ДАНИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. верноподанически. Авторите на мемоара най-верноподанически искат да убедят султана, че ако той ги послуша и възприеме идеята за дуалистична монархия, ще привърже българите към своя престол. Ив. Унджиев, ВЛ, 71. И след малко заваляха прошения от сичко българско до в. [великия] везир в Цариград, .., с които са молеше верноподанически султановото правителство да повика под отом. знаме за войници и синовете на своята рая. З. Стоянов, ЗБВ I, 257-258.


ВЕРНОПО`ДАНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или проява на верноподаник. Пред дома на генералгубернатора се тълпи народ — израз на верноподаничество. К. Странджев, ЖБ, 79.


ВЕРНОПО`ДАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Верноподаничество; верноподанство. Отсега нататък програмите на нашите училища ще да се подписват от самите валие или от председателите на дервишките педагогически съвети и из тях ще да бъде изключено сичко, което противоречи на интересите, на правата и на законите на деспотизма и което развращава верноподаността на раята. Хр. Ботев, Съч., 1929, 289.


ВЕРНОПО`ДАНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Верноподаничество; верноподаност. В кръга на нашите мезлишки политици, пастире и чорбаджие са говори, че сойтарите на н. в. [негово величество] султана, по съвета на просвещена Европа, като са увериле вече във верноподанството на българския народ, са решиле да възобновят неговото политическо съществувание на основите на вашия букурещки дуализъм. Хр. Ботев, Съч., 1929, 258.


ВЕ`РО, мн. няма, ср. 1. Препарат за измиване на домакински съдове. Това веро не е хубаво — не измива добре.

2. Опаковка, шише с такъв препарат. — Купи едно веро, че старото свърши.


ВЕРОЗАКО`Н м. Остар. Книж. Черковно правило. Ако ли откараното по този начин [с измама] дете е момиче непълнолетно, лицето, което го е откарало, ся туря временно в окови .. А ако ли откараното момиче ся е венчало, постъпва ся според верозакона. Ф. Перец и др., НЗ, 56.


ВЕРОЗАКО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до верозакон. Но тая благородна ревност за вярата и за цръквата става причина да бъдат там верозаконните гонения най-страшни и да настане нарочито у Испания инквизиция. Лет., 1874, 109.


ВЕРОЗАКО`ННО. Остар. Книж. Нареч. от верозаконен. Туй последно постановление [за Съвета на правосъдието] осветява началото на разделението на изпълнителната власт от съдебната както верозаконно, тъй и граждански. ДЗОИ I (превод), 66.


ВЕРОЗАКО`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от верозаконен.


ВЕРОИЗМЕ`ННИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отрекъл от вярата си; вероотстъпник.


ВЕРОИЗМЕ`ННИЦА ж. Книж. Жена, която се е отрекла от вярата си; вероотстъпница.


ВЕРОИЗМЕ`ННИЧЕСКИ, -а, -о, мн.* -и, прил. Книж. Който се отнася до вероизменничество и до вероизменник; вероотстъпнически.


ВЕРОИЗМЕ`ННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Измяна на вярата, отричане от вярата, от религията си; вероотстъпничество.


ВЕРОИЗПОВЕДА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Система от религиозни схващания и обреди, която някой споделя, изповядва. — Ще продължа делото на моя брат, .., и ще управлявам тъй справедливо държавата, че всеки мой поданик без разлика на вероизповедание и народност да се радва на благоденствие, законност и свобода. Ст. Дичев, ЗС I, 12. По вероизповедание ревностни католици, дубровничаните не можеха естествено да не упражнят преди всичко силно влияние върху българските католици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 38. — Негово светейшество папата е потопен в скръб, принчипе, .. Ако се докаже твърдението, че православната църква наистина е християнска общност, .., негово светейшество би помислил да поеме покровителството на един княз от православно вероизповедание. Д. Добревски, БИ, 110. Министерството ще се състои от следующите лица: г. Петко Каравелов .., В. Радославов .., г. К. Стоилов — министър на външните дела и вероизповеданията. С. Радев, ССБ II, 134-135.


ВЕРОИЗПОВЕДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отнася до вероизповедание; вероизповеден. Вероизповедален въпрос.


ВЕРОИЗПОВЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Вероизповедален. Ставаха шумливи .. събори, не толкоз за вероизповедни въпроси, но, най-паче и особено, за черковното подчинение на новокръщените тогаз българи. Ч, 1870, бр. 4, 116. Каква ще бъде тая бъдеща Балкания, .., гдето общият интерес ще примири племенните умрази и вероизповедните съперничества? Пряп., 1903, бр. 17, 2. Предопределението на жените е трояко, следователно и възпитанието им трябва да бъде ..: нравствено, умствено и вероизповедно. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 5.


ВЕРОИЗПОВЕ`ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вероизповедален; вероизповеден. Сега, когато влезне някой в една от калните и влажните колиби, .., вижда на онова място, гдето друг път седели идоли, вероизповеднически книги. П. Р. Славейков, СК, 70.


ВЕРОИЗПОВЕ`ДНО. Книж. Нареч. от вероизповеден. Вероизповедно те са делят на православни, католици или латинци, .., и мюсюлмани. С. Бобчев, ПОС (превод), 49.


ВЕРОЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който прикрито действа със зла умисъл и с измама, като престъпва дадена дума, обещание; коварен, подъл, лукав. Консерваторите наистина са хитри, интриганти и вероломни, но нашите партизани пък са храбри и неустрашими. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152. Искаме да избегнем кръвта, но ако потрябва, ще отмъстим на вероломния враг! Й. Вълчев, СКН, 410.

2. Който съдържа, който крие в себе си измяна и зли помисли, намерения; коварен, подъл. — Ще я наредим тая работа! — отвръща някак неопределено запасното полковниче и в едисоновския му мозък започва да зрее един вероломен план. Св. Минков, РТК, 112. От гърдите и раменете й [на Ирина] се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Павел усети тази вероломна сила и с леко усилие на волята отклони погледа си от Ирина. Д. Димов, Т, 681. Тъмен спомен, вероломен, / в морна памет в миг възспи`ра. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 40. Тя със трепет си припомни / нощните любовни срещи, / и постъпки вероломни, / и цалувките горещи. Ив. Вазов, Съч. IV, 52. // За очи, поглед, усмивка — който изразява зли помисли, намерения; коварен. Очите й, студени, черни и вероломни, гледаха с втренчената неподвижност на змия. Д. Димов, ОД, 12.


ВЕРОЛО`МНИК, -ът, -а, мн. -ци, м. Коварен, подъл човек. В това време „Независимост“ пише: „Кой може да обича един тиранин? Кой може да не чувствува презрение и отвращение към един вероломник и клетвопрестъпник?“ С. Радев, ССБ I, 343.


ВЕРОЛО`МНО. Нареч. от вероломен; коварно, подло, лукаво. Той бе и огорчен, .. и възмутен от това, че Цеко измамнически, вероломно бе изменил на дадената дума. Т. Харманджиев, КЕД, 32. Новата народна партия — това е било само едно прикритие, за да могат вероломно да заграбят цялата власт и после да изтласкат либералите. Т. Влайков, Съч. III, 71.


ВЕРОЛО`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вероломен.


ВЕРОЛО`МСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вероломен. Ако фактите дойдат да опровергаят това, което те вчера са твърдели, общоделците не ще се забавят да излязат с едно „обяснение“, .., че всичко се дължи напр. на хитростта на монархизма или на вероломството на отделните личности. Г. Георгиев, Избр. пр, 451. Събирането на данъците ставаше се` по-безпощадно, .. Масата, която си припомнуваше добре обещанията на либералите, виждаше сега в поведението на Каравелова едно голямо вероломство и роптаеше. С. Радев, ССБ I, 249.

2. Вероломна постъпка. — Никога, никога няма да тласна Борислава против великодушния Асеня! Такова вероломство би опозорило любовта ми. Ив. Вазов, Съч. XX, 37. На няколко места [Паисий] отбелязва, че ако гърците са сполучвали понякога да победят българите, това се е дължало на тяхното коварство, на интригите и вероломствата им. Б. Пенев, НБВ, 52. Щом жестокостта не помагала, хищните немски графове я заменяли с вероломство. Един от тях поканил 30 славянски князе на пир и по време на пира наредил изменнически да ги избият. Ист. VI кл, 49.


ВЕРОНА`Л, мн. няма, м. Апт. Бял прах със слабо горчив вкус, използван като успокояващо и сънотворно средство. Макар че беше спал до късно и бе взел два пъти силна доза веронал за успокоение на нервите си, Братоев се намираше в лошо състояние. Ив. Мартинов, М, 7. Често се среща и отравяне със сънотворни средства — луминал, веронал, .. и др. НТМ, 1966, кн. 211-212, 52.

— Нем. Veronal.

ВЕРО`НИКА1 ж. Църк. 1. Кърпата, върху която се отпечатал чудодейно (неръкотворно) образът на Исус Христос, когато вървял по пътя към Голгота.

2. Иконографско изображение на тази кърпа.

— От стевр. през лат. Veronica.


ВЕРО`НИКА2 ж. Един от видовете горски цветя великденчета. Veronica.

— От фр. veronique.


ВЕРООТСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отрекъл от вярата си; вероизменник. „Че какво ще го гледам, твое болярство? Той е — бившият наш монах Теофил, христопродавец и вероотстъпник.“ Ем. Станев, А, 157. — Мълчи, вероотстъпнико… мълчи, ти казвам! .. Мигар мислиш, че аз ще те оставя да захвърлиш болярството си за мръсна ерес? М. Смилова, ДСВ, 252. После [императорът] се обърнал към вероотстъпниците и им казал,* че както скоро са отрекохте от бога, тъй още по-скоро ще излъжете царя. Лет., 1876, 180.


ВЕРООТСТЪ`ПНИЦА ж. Книж. Жена, която се е отрекла от вярата си; вероизменница.


ВЕРООТСТЪ`ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от вероотстъпник; вероизменнически. Всичката православна черква е отхвърлила и проклела вероотстъпническите дела на Йоана VII Палеолога (Р). ПСп, 1873, кн. 7-8, 60.


ВЕРООТСТЪ`ПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Отричане от вярата си, от религията си; вероизменничество.


ВЕРОТЪРПИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който признава правото на всеки да изповядва своята вяра. Поп Иван мразеше този туберкулозен обущар, .., но се мъчеше да бъде веротърпим и принципиален. Г. Караславов, Избр. съч. II, 5. Протестантите не били доволни, че бил той католик, а на католиците не ся допадал, че бил много веротърпим и не наказувал протестантите в Англия. Г. Йошев, КВИ (превод), 274.


ВЕРОТЪРПИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от веротърпим. Макар коранът да е проповядвал веротърпимост, те са се подигравали понякога с религията на подчинените и с техните храмове. Б. Пенев, НБА, 30. На Балканския полуостров съществуваше голяма веротърпимост, от която се възползуваха католическите проповедници. Р. Каролев, УБЧИ, 125.


ВЕРОУЧЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Учение за основните положения на една религия. В своето „Написание за правата вяра“ Константин Философ се спира само на най-съществените положения от християнското вероучение, на такива положения, отклоненията от които са довеждали до ерес. Пл, 1969, кн. 5, 60. От Кримската война насам протестантите зеха повечето да са стараят да разпространяват вероучението си между българите. Р. Каролев, УБЧИ, 139. // Това учение като учебен предмет. — Какво учихте днес? — Имахме малко часове. История, естествена и два часа вероучение .. — Нали сме католическо училище. Г. Крумов, Т, 128. Час по вероучение.


ВЕРОУЧИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който проповядва и разпространява някакво вероучение. След няколко время Климент, който ся намираше в царский двор, биде проводен от царя за вероучител в област Кутмавица, у Албания, дето бил управител Добет. Д. Войников, КБИ, 82.


ВЕРОЯ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За който се допуска, че има изгледи да се осъществи; възможен, допустим. Говореше се за реформи, за намеса на Европа, за общо помилване на затворените. Всичко ни се видеше възможно, вероятно и с жадност се увличахме със сладки илюзии. К. Величков, ПССъч. I, 35. Но както и да пресмятаха вероятните помощи, като прибавеха и онова, което сами можеха да дадат, сумата не надвишаваше десет лири. Ст. Дичев, ЗС I, 393. Оня, който продава на вяра, ся очаква да загуби пет на сто от недобрите платци, затова той възкачва цената с всичко онова, което продава на вяра, за да предвари една загуба вероятна. Л. Йовчев, Ч, 1871, бр. 18, 604.

2. Който изглежда най-близък до истината, до действителното положение; правдоподобен. Понеже не бе очаквал да го заловят тук като някаква мишка, той не бе измислил предварително и никаква приблизително вероятна история, с която да ги [бандитите] залъже. П. Вежинов, СО, 141. Аз не се съмнявах в истинността на онова, което ми разказваше — не допущах, че може да съчинява: тъй вероятни ми изглеждаха тези небивалици! М. Кремен, РЯ, 56.

— От рус. вероятный.


ВЕРОЯ`ТНО нареч. 1. Обикн. като вмет. дума. За подчертаване на факт, за чиято достоверност има известни основания за съмнение; навярно. Владиков хвана машинално един лист от „Свобода“ и зе да прочита нещо на ума си. Той, вероятно, искаше да им [на хъшовете] даде време, да се изприкажат, като кого да изберат пратеник до Левски. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. Той държеше в ръцете си една вила и, вероятно, отиваше някъде на работа. БР, 1931, кн. 4-5, 161. При тях бяха довели, вероятно, и други, които са били заместени отпосле в комитета или се обвиняваха за участието си в защитата на Брацигово. К. Величков, ПССъч. I, 115. От колоната се отделиха две коли, които тръгнаха бавно напред, вероятно с разузнавателна цел. Д. Димов, Т, 613. Левски е напуснал Белград вероятно през април, но кога точно, не може да се установи. Ив. Унджиев, ВЛ, 100.

2. Обикн. в съчет. с малко и много, гл. съм, изглежда, вижда ми се и следв. изр. със съюз да. Означава, че почти не се допуска (или се допуска във висока степен) нещо да съществува или да може да стане, да се случи. Малко вероятно е да пристигнат сега.Изглежда ми малко вероятно времето да се развали.Много вероятно е той да не дойде.


ВЕРОЯ`ТНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Филос. Степен на възможност да настъпи или да не настъпи едно събитие.

2. Някаква степен на възможност за осъществяване на нещо или на достоверност на нещо. Накъде реши да се отправим? — .. — Към Трън. Там има най-голяма вероятност да се срещнем с партизаните. Д. Кисьов, Щ, 221. Вероятност за успех имаше и едната, и другата страна. Т. Влайков, Съч. III, 288. След самоубийството на Макс той продължаваше да живее у родителите си. Сега се боеше да не го арестуват, но вероятността за това беше нищожна. Д. Димов, Т, 268. Според него сега, през време на войната, из Индийския океан кръстосват много повече кораби, отколкото в мирно време, и вероятността край Тамбукту да мине някой кораб — .. — е много по-голяма, отколкото всеки друг път. М. Марчевски, ОТ, 338. От споменатото писмо на апостола се установява с най-голяма вероятност и датата, към която проектоуставът е бил вече привършен. Ив. Унджиев, ВЛ, 179. Наистина, това което се наблюдава в Рака и Плеядите, дава основание с голяма вероятност да се предполага, че и Млечният път представлява огромен куп от звезди. М. Калинков, ГГ, 55.

3. Обикн. мн. Нещо, за което има данни, че може да се осъществи. — Моя млада приятелко — лукаво каза той, — задействували са блоковете за анализиране на вероятностите. И нищо повече. К, 1963, кн. 8, 12. Можеше да се загубят няколко часа, дори цял ден, но всичко трябваше да бъде точно уговорено, да се премислят всички вероятности. П. Спасов, ХлХ, 27-28.

По всяка вероятност. Като вмет. израз. Книж. За подчертаване на предположение за някакъв факт; твърде е възможно, както изглежда. Гръцките историци и писатели — .. — са назовавали Стара планина Аемон, название, по всяка вероятност останало от тракийското население. Й. Радичков и др., ГСП, 5. По всяка вероятност, преди да се завърне в Ловеч, Левски се е отбил в някои от съседните на Търново селища. Ив. Унджиев, ВЛ, 169.

Теория на вероятностите. Математическа наука, която дава възможност по вероятностите на едни случайни събития да се определи вероятността на други случайни събития, свързани по някакъв начин с първите.


ВЕРСИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който много добре познава даден проблем, ситуация. Не сме версирани в дълбоко разбирание ученията на мюсюлманските свещенни книги, па и една на друга противоречущите фетви на Шехул исляма разбъркват нашите понятия за мюсюлманство. Пряп., 1903, бр. 71, 1.


ВЕРСИФИКА`ТОР м. Книж. Стихотворец, който владее до съвършенство техниката на стиха, но поезията му е лишена от художествени стойности. Смирненски не бе случаен поет, не бе един обикновен версификатор, който плете изкусни — и изкуствени! — стихове. Г. Бакалов, Избр. пр, 363.

— Лат. versificator през рус. версификатор.


ВЕРСИФИКА`ТОРКА ж. Книж. Жена версификатор.


ВЕРСИФИКА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от версификатор.


ВЕРСИФИКА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Писане на стихове при съвършено владеене техниката на стиха, особеностите на мерената реч. При Валери Петров съжителствува версификаторството с вдъхновението. Здр. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 70.


ВЕРСИФИКАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който е свързан с версификация, който се отнася до версификация. Всички критици намираха, че неговият [на Лилиев] стих е на висота, която във версификационно отношение ще трябва да се догонва от новата българска поезия. Г. Караславов, БП, 168.


ВЕРСИФИКА`ЦИЯ ж. Книж. 1. Изкуство за създаване на стихове по определени правила, съобразено с особеностите на даден език и практиката на поетите. След година-две той [Ведбал] щеше да се яви със същинското си име в сбирката „Да бъде ден!“, в който една неочаквано топла социална поезия, трепетна от несдържан бунт и героичен патос, с версификация и музика, наследени от най-големите преди него, утвърди славата на Христо Смирненски. К. Константинов, ППГ, 358. Всеки ден Людмил Стоянов носеше по едно стихотворение, .., с което младият поет създаваше нови „ритмически единици“, в което строгата форма, безпогрешната версификация празнуваше своята победа. Н. Лилиев, Съч. III, 51.

2. Стихоплетство. Той [Б. Божилов] не се впуща в риторични словоизлияния, .. Друг поет би се подхлъзнал по тази плоскост, защото темата е голяма и ярка, тя може да послужи за създаването на гръмка, лъжепатетична версификация. С, 1951, кн. 3, 179.

— От лат. versificatio през рус. версификация.

ВЕРСИФИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Пиша стихове.

— От нем. versifizieren.


ВЕ`РСИЯ ж. 1. Едно от няколко, различни едно от друго изложения или тълкувания на даден факт или събитие. По-нататък Пъшков обяснява произхода на версията, че обирът на хазната бил станал със съгласието на Ловешкия комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 285. Някои войнствено настроени среди в Швейцария разпространявали официално версията, че германците не са посмели да ги нападнат, защото Швейцария имала силна армия и непроходим терен. Ив. Мирски, ПДЗ, 108. Версията за самоубийството не почива върху някакви реални данни: .. — лекарският преглед, извършен от д-р Ханов върху трупа на умрялата, установи недвусмислено следите на насилствена смърт. К. Георгиев, ВНП, 112.

2. Литер. Една от разработките на тема в народното творчество.

— От лат. versio ’обръщане’ през фр. version или рус. версия.


ВЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вярата, до религията; религиозен. Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа. Конст., 24. Християнската догматика, благодарение на широката верска книжнина .., наред и в чудна смес със старото суеверие, заемаше доста място в съзнанието на гражданите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 171. Отсега нататък, който посмее безпричинно да обижда или да посяга на когото и да било въз основа на верско различие, да бъде арестуван и веднага даден под съд. Ст. Дичев, ЗС I, 369.


ВЕ`РСКИ. Нареч. от прил. верски. И двете села [Черказки и Горна Каменна Рикса] принадлежаха административно и верски към Врачанска област и Врачанска духовна епархия. Й. Радичков, ГП, 103.


ВЕ`РСТА ж. Стара руска мярка за дължина, равна на 1066 метра, употребявана до въвеждането на метрическата система. Туй животно [камилата] може да премине около 200 версти на деня и 1200 на неделя, без да яде и без да пие. С. Бобчев, ПОС (превод), 239. От там ся склонява [границата на българския език] към югозапад и юг по реката Тимок .., прерязва на юг под Свърлик Тимока, и доходи до село Дражевца, десят версти на запад далеч от Ниш. Г. Кръстевич, ИЧ, VII.

— Рус. верста.


ВЕРТАТУ`РА ж. Печат. Коректурен знак за обръщане на буква, който има форма на отворена отгоре осмица.

— Лат. vertatura.


ВЕРТЕ`КС м. Астрон. Най-високата точка на слънчевия диск.

— Лат. vertex ’полюс’.


ВЕРТЕ`П м. 1. Свърталище на развратници и престъпници. Тя бе левантинка, с неопределима народност, един от тия мелези, които скитат из вертепите около Средиземно море и съединяват в себе си пороците на много раси. Д. Димов, ОД, 12. Дакар внася от Европа млади момичета, които след кратък престой заминават и изчезват завинаги във вертепите на Южна Америка. Св. Минков, ДА, 28. — Навъртват се [търговци на бели робини] около простичките, но красиви момичета. Ако не успеят да ги примамят с добро, упойват ги и ги отвличат насила. После ги откарват към бреговете на Африка или Южна Америка и ги продават скъпо и прескъпо на собствениците на разни нощни заведения и вертепи. Ал. Бабек, МЕ, 73. Остава да посетите, поне от любопитство, домовете на търпимостта. Особено голям е броят на тия отвратителни вертепи в Александрия, дето вечер работниците и хамалите от пристанището, които не могат да плащат скъпо за изкушенията на Ероса, на стотици се пръскат из тъмните скривалища на узаконената проституция. Хр. Максимов, СбЗР, 374.

2. Остар. Пещера. Мястото на проскомията, вещите, които лежат на жертвеника и просфората, из която ся вади агнец, подсещат обстоятелствата на Христовото рождество и представляват Витлеем и вертепа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 91.

— Рус. вертеп.


ВЕРТЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Прил. от вертеп.


ВЕРТИКА`Л м. 1. Мат. Отвесна права линия; вертикална линия, вертикала. — Няма нищо по-интересно от ребусите… Сега знам само една буква — втората или третата по хоризонтала. — Сигурен ли си поне в тая буква? — .. — Ето в това е цялата работа — .. — Тая буква идва от една дума по вертикала. Това е отдавна известна истина. П. Вежинов, НБК, 254-255. „Малко ли са тия, които усещат движението нагоре, по вертикала. А това движение на фигурата нагоре е най-същественото.“ Ал. Гетман и др., СБ, 367-368.

2. Астрон. Големият кръг на небесната сфера, който минава през точката на зенита и дадена точка на сферата; вертикала. Тя [ракетата] беше изстреляна под малък ъгъл спрямо вертикала в установено направление, след което падна в точно определения участък. ВН, 1958, бр. 2187, 4.

— От лат. verticalis през фр. vertical.


ВЕРТИКА`ЛА ж. Мат. Астрон. Вертикал. С помощта на конец окачваме листа в точка А и отбелязваме върху листа вертикала през А. Матем., 1965, кн. 6, 36. На тази дата [4.Х.1957] точно в изчислената орбита бе пуснат първият съветски изкуствен спътник на Земята. Щом ракетата носител излязла извън границите на плътните слоеве* на атмосферата, съгласно набелязаната програма, тя се отклонила от вертикалата. Р. Радулов, ИГ, 132.


ВЕРТИКА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Отвесен. Противоп. хоризонтален. Сега да вървя самостоятелно напред не можеше и да се мисли; да се връщам по стъпките си, не ми се щеше; тогава предпочетох вертикалното почти възвишение към гората. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. При боядисване на таваните да се започва винаги от прозорците, и то така, че линиите на четката да са вертикални към светлината. М. Томова, ТТЖ (превод), 78. Зидарите проверяват с отвес дали са вертикални стените на постройките. Физ. VI кл, 14-15. Мистическо значение арабите придавали също и на така наречения магически квадрат. Както е известно, така се наричат квадрати, разграфени на клетки с поставени в тях естествени числа, при което сумата на числата в хоризонталните и вертикалните редове и диагоналите е една и съща. Матем., 1968, кн. 6, 14.

2. Астрон. Който се отнася до вертикал (във 2 знач). При научния начин за определяне кръгозора на една вертикална точка от земната повърхнина се взема под внимание: 1. дъгата на земната повърхност и 2. закона за движението на светливия лъч. П. Делирадев, В, 245.


ВЕРТИКА`ЛНО. Нареч. от вертикален (в 1 знач.); отвесно. Той освети стените на тунела. За голяма наша изненада те бяха укрепени с дървени подпори, наредени вертикално, близо една до друга, също като в нашите мини. М. Марчевски, ТС, 126. Ракетата, подхвърлена от внезапното включване на двигателите, застана вертикално. К, 1963, кн. 9, 17.


ВЕРТИКА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от вертикален. Форматът на картината бива хоризонтален, квадратен, вертикален … Вертикалността изобщо се схваща като състояние устремно, динамично, .., в противовес на покоя, лиризма и епичността при хоризонталността. Ал. Гетман и др., СБ, 130.


ВЕРТОГРА`Д м. Остар. Книж. Градина. И предметите, които го окружават, доволно способствуват на благоразтворението му климатическо. А тии предмети са различните около него луги (ливади), дъбрави, вертогради, а в по-високите места различни горски дръвеса. Н. Рилски, ОМР, 4. Бог Страшен съд ще дигне, та пшеница от плевел с огън ще отдели: с разпален косер ще пожъне вертоград земен. Н. Райнов, КЦ, 24.

— Рус. вертоград.


ВЕРТОЛЕ`Т м. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, който излита и се приземява вертикално; хеликоптер. Хеликоптерът може да излита и да каца, да се издига или да слиза вертикално нагоре или надолу. Тази негова характерна особеност е указана в славянското му название — вертолет (от вертикално летене). Р. Радулов, ИГ, 97. За бързото ликвидиране на химическо или бактериологично огнище на поражение по растителността към градските служби „Растителна защита“ е изграден специален подвижен парк с мощни и бързодействуващи съоръжения, включително вертолети и самолети. Н. Иванов и др., ГО, 193.

— От рус. вертолет.


ВЕ`РУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Вярвам. Доброто аз не правя, но верувам в доброто. Ив. Вазов, Съч. I, 165. Боли Янка бяло гърло — / .. / Никой Янка не верува, / не верува, не лекува. Нар. пес., СбНУ XLVI, 204. Като везе лудо-младо, / като везе чаша вино, / на чаша му хабер дойде, / че му лежи мома Мита, / че му лежи, че да умре, / .. / А он това не верува. Нар. пес., СбНУ XLIII, 381. верувам се страд., възвр. и взаим. Слуша: хлопват се вратата! Тя се верува едвам .. — Петър неин влиза сам! Ив. Вазов, Съч. I, 12. Гроздьо за Неда проводи, / проводи Гроздьо на годеж, / .. / <i>проводи Гроздьо, заръча, / ако са Недка верува, / тъй да ми земе мената. Нар. пес., СбВСт, 727. Две змии се печат на едно слънце, па и двете не се веруат. Послов., СбНУ III, 246-249. верувам си възвр. и взаим.


ВЕ`РУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от верувам; вярване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЕ`РУЮ, мн. няма, ср. Книж. 1. Черковен текст, който излага накратко основните положения на християнската религия; символ на вярата. „Не е истински християнин оня, който не знае господнята молитва, десетте заповеди, верую и помилую мя боже.“ Т. Влайков, Пр I, 89-90. Пространно верую, отче наш, йоще и други някои частици от черковното богомилство, които ся Кирилу приписуват, .., списани са, .., от негова ученик Константина, втори епископ българский. X. Йоанович, Ц (превод), 9.

2. Прен. Обикн. със съгл. опред. Система от убеждения, съвкупност от възгледи и представи за света; мироглед. Без морал, без нравствено верую, човек губи светостта на своето име. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 168-169. — Безсмъртие, .., заслужава оня, който е вярвал и дълго, неотклонно, е отстоявал своето верую. Б. Болгар, ПД, 62. — Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. Когато завърши науките си, тогава да определя политическото си верую… А. Гуляшки, МТС, 20. Венецов се поклони, радостно развълнуван .. Колко сърца тупаха сега заедно с неговото сърце, колко съзнания бяха се разтворили, за да приемат неговото литературно и поетическо верую? Г. Караславов, Избр. съч. II, 48.


ВЕ`РУЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вярващ. И нова къщичка с каменни стълби. Тя ще е на верующи хора: в трема мъждее кандило пред иконка. Добре е да е човек верующ! А. Страшимиров, Съч. V, 213. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на хаджи поп Неделя като божие указание. Т. Влайков, Пр I, 134. Те продължавали да пеят благодарствени псалми и молитви като истински верующи лютерани. П. Спасов, ХлХ, 34. Той говореше за значението на днешния велик празник на православната черква; после науми на верующите длъжността им към бога, към светата църква. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11.

Блажени са верующите; блажени верующи. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал в нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо, невъзможно. — И никога тоя народ, и тук, и там, в България, не ще заспи отново, след като се е събудил еднъж. — Блажени верующи. Д. Талев, ГЧ, 74. Една служителка в бяла престилка закача с кука три накамарчени една върху друга щайги и ги влачи през калта или през праха на тротоара. Изобщо — техника! А след това най-долната щайга се унищожава, за да не изцапа другите, нали? Блажени са верующите! ВН, 1960, бр. 2687, 4.


ВЕ`РХОМ нареч. Остар. Книж. Отгоре, по горната или по високата част.

— Рус. верхом.


ВЕРХУ` прил. Остар. Книж. Върху. Не ще ся простирам надълго в какво положение ся е намирало нашето мило отечество до падането на Наполеона ..; в какво ся намира сега и на колко са удобоприменими верху нас предприятията на нашите. АНГ I, 606. Жени! От вас зависи благополучието на мъжете и чадата ви имат непрестанно верху вас очите си. А. Никопит, УД (превод), 353.


ВЕРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв. Диал. 1. Прех. и непрех. Взимам на заем, на вяра нещо. Опретна ся да работи мъжки и така на края на годината сполучи да си отплати дълга. Сега той влезе в нов живот и ся зарече да не вери` и никому за ничто да не става длъжен. Й. Груев, СП (превод), 65. Верих, верих, та съм наверил сто гроша. Н. Геров, РБЯ I, 199.

2. Прех. Поверявам. Близко някъде по рязко отсечения горски ръб екна песен, .. Млад неволник, яхнал на вран кон, точеше треперлив глас и вереше потайни мъки на вечерната самота. Ц. Церковски, Съч. III, 19.

3. Прех. Превръщам в друга вяра, религия някого. — Че му дошли три бъклички, три калеснички — .., трета бъкличка да кръщава малко дете друговерче, да го вери християнче. Д. Яръммов, БП, 57.


ВЕРЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Давам дума с клетва, уверявам, като се кълна. За началника Стоян ходи чак в града да го вика. Селяните всички му се веряха — с кмета няма да се разправят, ама на началника ще си кажат поплака направо. П. Тодоров, И I, 56.

Ве`ря` се и <се> кълна. Диал.; Веря се още кълна се. Нар.-поет. Уверявам с всички средства някого, че това което казвам, върша, е правилно, истина и под. Ти ми се ве`ри и кълна, Атанасе чорбаджи Цвятков, и в майчиното си мляко, че не си тръгнал да предаваш, ами да освобождаваш! М. Кънчев, В, 367. — Марийке, бяла манице, / делиш се мило, черниш се / със черни дрехи монашки; / вериш се, още кълнеш се / на вишин Бога да служиш. Ц. Церковски, Съч. II, 185.


ВЕС (въс), вся, все, мн. вси обобщ. местоим. Остар. и диал. Всичкият, цял. Ако поискат обстоятелствата, може да вдъхваме въздух в гърлото му и да обмиваме всето му тяло с вино и вода. П. Р. Славейков, СК, 92. „Ах, този дом, дотолкова мил, / редил съм с радост. / А днеска да го с вес имот / оставя съм аз принуден / на неприятели във плен.“ Ч, 1875, бр. 10, 464. И се слънце помолило / на злат месец, на свой брат: / братко, запали кандило, / та обиколи вес свят, / и разгледай кой там плаче / кой не ще кротко да спи. Г. Софиянец, П, 14.


ВЕ`СВАМ СЕ. Вж. вясвам се.


ВЕ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от весвам се; вясване, вестване.


ВЕСДЕ`Н нареч. Диал., сега поет. През целия ден, постоянно. Живей сиротно със своето сираче / живот неволен тя сега. Радей / по чужди къщи, бъхти се весден, / и презнощ я над хурката заваря. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. С трънак и плевел се бори` / весден ори, ори, ори… П. К. Яворов, Съч. I, 40. „— Не мога, либе, разбери, / весден съм на нива жнала, / весден ме е слънце гряло, / главата ми на огън гори!“ Бл. Димитрова, Л, 66. Два ангела мили / шепнат ми весден: / няма ли да додеш, / дружке, ти при мен? Ц. Церковски, Съч. I, 100.


ВЕ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който по характер е жизнерадостен, който обикновено е в добро разположение на духа. Противоп. тъжен, меланхоличен. В тази сладкарница аз ходех често и много добре се познавах с касиерката, една хубавичка и весела мома. Ал. Константинов, БГ, 8. — Кум Милен е човек весел, ще ни срещне царски, — взе да мечтае Стойчо. Елин Пелин, Съч. I, 39. Единият от войниците беше Пантелей. Той беше бодро и весело момче. Й. Йовков, Разк. II, 40. Майка имам, майка мераклия, / булче търся, булче севдалия. / Хем да бъде весело, засмяно, / хем да бъде на мама отмяна. М. Минева, МП, 10. // Който е в добро разположение на духа, в добро, хубаво настроение. Противоп. тъжен. През нощта сънува се` хубави сънища. И заранта стана весела и засмяна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. Весел ма гледат мили другаре, / че с тях наедно и аз се смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. // За характер, нрав, настроение и под. — който се отличава с бодрост и жизнерадост. Бай Цанко, .., беше простодушен, с весел нрав и родолюбив човечец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 175. Най-жизнерадостният от младите войници: да се превива сега като жалък червей под ужасените погледи на другарите си, които го обичаха за веселия му характер. Л. Стоянов, X, 22. Неговото тазутрешно весело и безгрижно настроение се смени с нерадостни и сериозни размисли. Ив. Карановски, Разк. I, 121. Той беше човек с широка душа, .. В него буйният гняв и добродушното и весело разположение следваха едно подир друго, като приливът и отливът на морето. Й. Йовков, Разк. II, 145.

2. Който изразява радост, бодрост, хубаво настроение. Госпожицата от Париж, млада румена мома с невинен поглед и детски весело лице, често се разхожда по поляната и бере някакви диви цветя. Ив. Вазов, Съч. XII, 98. Но изведнъж той се сепва, повдига очи, усмихва се, лицето му прояснява и добива пак предишното си весело и безгрижно изражение. Й. Йовков, Разк. I, 67. Детското й лице, свежо и невинно, сияеше също като тоя пролетен ден и в нейните дълбоки, сини очи, весели и чисти, блестеше росата на безгрижие и радост. Елин Пелин, Съч. II, 44. Околността кънтеше от техните песни. Пееше с увлечение учителят, пееха и учениците. Песните им бяха все бодри, весели. Ст. Дичев, ЗС I, 357-358. В път застигна ме и с мен / път държа юнак напети — / ясний блян на младостта / в погледа му весел свети. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 58. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело. Хр. Ботев, Съч., 1929, 6. На тихия перон, под цъфналата стряха, / едни очи, усмивка весела. / И дълго още подир влака шапката се маха, / а ти в прозореца си се надвесила… Е. Багряна, ЗМ, 49.

3. Прен. Разг. Който с вида си предизвиква радостно настроение, създава удоволствие; приветлив, приятен. Тази стая е широка, просторна и светла; весела е. Ив. Вазов, Съч. XV, 21. Вътре е топло .. По чистите пръстени подове са разстлани хасъри, по одърите са наредени весели, шарени възглавници. Н. Стефанова, РП, 33. Чуден беше животът след бурята! .. Над ливадите се извиваше дъгата като венец, красива, многоцветна, весела. К. Калчев, ПИЖ, 71. Там някъде е тяхната бедна, потъмняла, схлупена къщичка .. Там няма да светне жив огън в печката и неговата весела светлина няма да заиграе по стените. Елин Пелин, Съч. V, 35-36. // За дърво, цвете и под. — който със свежестта си, със зеления си цвят или с цветовете си е приятен за гледане; свеж, зелен, неувехнал. Дървото си беше здраво, зелено и весело, — не се виждаше никъде суха съчка. Й. Йовков, ВАХ, 142. Ето, тая жълта тревица тук е била потискана от тежкия студен камък, ..; другата пък трева около нея е буйна, зелена и весела, защото е расла на свобода. Ил. Волен, НС, 88. На горска чубрика и здравец весел / тез песни нови, знам, ще да миришат. Ив. Вазов, Съч. III, 113. — Дорде е китка весела, / язе ще за теб да мисла; / йот като китка повене, / язе ще да се йожена, / за друга либе като тебе. Нар. пес., СбНУ XIV, 43. // За багри, шарки и под. — който е приятен за окото, светъл, свеж. Някои поят конете, други стягат каручките си, боядисани с весели шарки, натоварени с това-онова. Елин Пелин, Съч. I, 182. Сякаш за да си посочи накъде трябва да върви, той го [бастуна] опречи напред към желязната портичка, боядисана заедно с пръчките на оградата във весела светла резеда, отвори я, блъсна я силно назад и забърза през двора. Т. Харманджиев, Р, 30. По стените на стаята, която определиха за гостна, трептяха свежи, весели шарки. Д. Талев, ПК, 512. На стената / опънат е / листът бял, / с весели багри / изписан. Б. Райнов, СбСт, 74.

4. За период от време — който е изпълнен с радостни, приятни преживявания. Ама пак ще кажа, че весели времена бяха тогава. Ал. Константинов, Съч. I, 157. Тогава тук започваха весели дни .. — в хана свиреха гайди, чуваха се провиквания, а от време на време дюшемето захващаше да бумти, като че се продънваше под юнашката ръченица. Й. Йовков, ВАХ, 5. Той [бай Йордан] винаги ни донасяше червено чирпанско вино и всички се събирахме в квартирата на Фурнаджиев, където прекарвахме много весели вечери. А. Каралийчев, С, 238. Най-веселият ден в крайните квартали на Лондон е съботата. Тогава се получават седмичните заплати. Ив. Мирски, ПДЗ, 65.

5. Който предизвиква смях; хумористичен. Дохождането на Йоргя беше приятна изненада за Нойкови. Всички знаеха, че той ще разправя патилата си и понеже в тия патила имаше много весели случки, то всички обичаха да го слушат. Д. Немиров, Б, 63. Щом ги видя, Давид разбра, че случайно или нарочно, тук бяха се събрали всички тия селски ергени, които неотколе бяха замесени в една весела история около един откраднат петел. Й. Йовков, ЖС, 183. Художникът Александър Божинов, който тъкмо беше се заловил за своята прочута на времето „Златна книга“, украси стихотворението с весели рисунки и го поднесе на децата напечатано. А. Каралийчев, С, 263.

Весела поща. Вид забавление, игра, създадена в началото на XX век и играна по-късно на вечеринки, градински увеселения и под., при която участниците си разменяли анонимни писма или картички със закачливо съдържание. Или пък се озоваваше на някоя работнишка вечеринка и, .., младежите го приемаха добре, а на веселата поща младите работнички му пишеха картички с адрес: „На най-младия социалист, другаря Стоян Мъглов.“ Й. Йовков, ПГ, 243. Ах, какъв наивно-провинциален и своеобразен облик имаше София, .., дето градинските увеселения с конфети, серпантини, весела поща и духова музика, .., ставаха в Градската градина! К. Константинов, ППГ, 136.

Весели ти очи. Диал. Поздрав към някого, на когото е дошъл приятен гост или се е завърнал близък човек. Денят на свободата нагази стърнищата на равна Добруджа .. 27 години се изтърколиха. Ето сега двамина от тях [българи] тичат да посрещнат българската войска .. Военната музика раздруса селото. В мрачината се лутат мъже и жени, като омагьосани. Поздрав: — Хайде, весели ти очи! Честито! А. Каралийчев, ПГ, 169-170.


ВЕСЕЛБА` ж. 1. Шумна забава с игри, песни, смях, шеги и под., понякога придружени с угощение; веселие. Засвири гайдата и сякаш едвам сега започна истинската веселба. Й. Йовков, Ж,* 1945, 28. — Като си спомням едновремешните сватби, още ми е драго на сърцето, .. Какви веселби имаше, какви песни се пееха! И. Петров, НЛ, 95. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, цял ден и до късно през нощта се свири на гайди и гъдулки, блъскаха се тъпани и тарамбуки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С II, 167. Никакъв път, .., не минуваше през тая усамотена морава, .. Нейната прикритост, прелест и прохлада, няколко години наред вече бяха я направили любимо място на всичките пиршества, веселби и оргии. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82. И пак чу далечния шум на веселбите, и до слуха му се донесе сподавено, .., троплива моминска песен. Елин Пелин, Съч. III, 111.

2. Само ед. Рядко. Радостно, весело настроение; радост, веселие. Долината лъсна в цялата си хубост, .. Празник и веселба беше в душите ни. Чудна утрина. Ив. Вазов, Съч. XV, 114. Намери си Младенчо добър късмет. Напълни къщата с веселба. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. А усмивката му се пръскаше по цял свят — и по цялата земя грееше веселбата на душата му. Н. Райнов, БЛ, 124.


ВЕСЕЛБИ`НА ж. Диал. Веселба. Иой наздраве свет Никола, / тебе пеем, бога славим! / От дружина веселбина! Нар. пес., СбАИ, 39.


ВЕСЕЛБИ`ЦА ж. Рядко. Умал. от веселба. Тако си е Тако: за гуляй, за веселбица, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Три години стана, откакто сме се задомили, и надали три дни сме имале някоя си веселбица. Ил. Блъсков, ПБ II, 82-83.


ВЕСЕЛЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от веселя и от веселя се.


ВЕСЕ`ЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Радостно, весело настроение; радост, веселба. — Какво става тука? — Годеж — рече Филип тържествено и обхванат от веселие и доброжелателство, произнесе реч. Ем. Манов, БГ, 161. Невидима ръка сякаш грабна болката от всяка душа и я замени веднага с веселие. Й. Йовков, Ж 1945, 20. В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие. К. Петканов, СВ, 32. Още от самото начало разговорът ни придоби едно непринудено веселие. СбАСЕП, 210.

2. Веселба (в 1 знач.). В деня на Кирил и Методий трябваше да направим годишното тържество и да раздам свидетелствата на децата .. Като свърши тържествената част, започна веселието. Кр. Григоров, ОНУ, 147. Слънцето ярко осветляваше пъстрата подвижна картина на това народно веселие. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. На тях [гайди и кавали] свиреха по хора`, сватби и народни веселия. Ив. Димов, АИДЖ. 16.


ВЕСЕЛИНА` ж. Диал. Радостно настроение; веселост. Ой наздраве, малка моме, / тебе пеем, бога славим, / от бога ти — дал бог здраве, / от дружина — веселина. Нар. пес., СбГЯ, 212.


ВЕ`СЕЛИЧКО. Нареч. от веселичък.


ВЕ`СЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от весел; до известна степен весел. — Пиян си и цяла вечер говори` глупости, потънах от срам… — Карай, кой ти разбира от военна музика. Не съм пиян, малко съм веселичък. В. Нешков, Н, 281. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък. Ал. Константинов, Съч. I, 202.


ВЕСЕЛИ`Я, мн. няма, ж. Диал. Веселба. Без гайда веселия, гола неволя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37.


ВЕ`СЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Умал. от весел; веселичък. — Чакаше да дойде Гергьовден и все беше веселка понякога. Ив. Вазов, Р, 14. Па дойде ред и на моята [на старшия] кобила .. Погледна я в главата — хареса му. Веселка, живи очички; прави корави ушлета стърчат нагоре и помръдват напред. Н. Попфилипов, РЛ, 34.


ВЕ`СЕЛКО нареч. Остар. и диал. Умал. от весело; веселичко. Веселко му е на сърцето, че си има паринки. Н. Геров, РБЯ I, 119.


ВЕ`СЕЛО нареч. 1. Радостно, безгрижно, приветливо, закачливо. — Добро утро, добро утро… господа ранобудници! — каза той, като се усмихваше весело и непринудено. Ив. Вазов, Съч. VI, 51. Той пристъпи настръхнал, страшен, готов да убие човека. Но съвсем отблизо го гледаха очите на Минка, зеленикави, ясни, лъчисти, гледаха го и весело и невинно, и тоя поглед смути Агата. Й. Йовков, ЖС, 18. Тя го посрещаше весело в къщи, смееше му се като на дете. Елин Пелин, Съч. III, 138. Тя говореше весело и засмяно, и очите й светеха от радост. Т. Влайков, Съч. II, 69. Учудваха му се на сръчността, сякаш на нивата бе израсъл. Момичето, което вървеше след него да му връзва, весело му подхвърли: — Де е сега Яна да те види! К. Петканов, СВ, 114. И тъй нашият войник заживя много весело: ходеше на театър, разхождаше се в градината на царя и раздаваше на бедните много пари. Цв. Минков, СЦ (превод), 32. • Удвоено весело-весело. За усилване. Ухилен до ушите от станалото събитие между двамата млади, по пътя Яким весело-весело си ломотеше. Б. Обретенов, С, 165.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, че някой е във весело настроение. — Се` ти е малко това пусто вино… Той нищо не отговори — боеше се да не му се скара Султана повече, а му беше весело и леко на сърцето след празничния обед. Д. Талев, ПК, 95. Има часове, в които ти е особено весело, леко, хубаво. Л. Александрова, ИЕЩ, 272. — Ако песента е по-лесна — пее и реве целият салон. Всички. И се смеят, и им е весело! П. Спасов, ХлХ, 314. Пий вино кисело, да ти бъде весело. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 47. • Удвоено весело-весело. За усилване. Като се добрахме до горската барака на върха, хайле се позарадвахме. Тук и сушина, и топлина .. Сушим се и закусваме, и надуваме винка лозича, и ни е весело-весело и леко. Ал. Константинов, Съч. I, 256. б) Означава, че някъде има веселба, радост, весело настроение. Бешко посрещна новата година сам, но около него беше тъй оживено, тъй весело и шумно, че той забрави самотата си. Ал. Бабек, МЕ, 197. — От някое време не е никак весело в нашата къща, чедо .. Мене ми се иска понекогаш и да се посмея, и да попея, ама се` нещо ме спира, се` с половина сърце… Д. Талев, ПК, 349. А знаете ли колко е весело и хубаво на такава нива, дето има повече копачки и се` момичета! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 13.


ВЕ`СЕЛОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на весел. Левски имаше ръст среден .., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Палазов винаги е бил весел и винаги беше правил смехории, но сега изпадна в една трескава и луда веселост, стана наистина духовит и изобретателен. Й. Йовков, ВАХ, 52. Всъщност всички го гледаха учудени, дори обезпокоени от необичайната му веселост, зад която явно личеше треската на обтегнати до скъсване нерви. Г. Райчев, Избр. съч. II, 51.


ВЕСЕЛУ`ШКА ж. Диал. 1. Жена или момиче с весел нрав. Един ден Лачката ми каза поверително: — Вчера идва у вас веселушката. Носеше романи и други подобни, да ни просвещава… К. Калчев, ДНГ, 87.

2. Епитет на животно. Има баба Гичка / шарена козичка, / овне виторого, / агне белоного / и три веселушки / ярки-среброгушки. В. Паспалеева, МСС, 11.


ВЕСЕЛУ`ШКО, мн. -вци, м. Диал. Мъж или момче с весел нрав.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.


ВЕСЕЛЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Създавам весело, радостно настроение у някого; забавлявам. Отскоро бе се завъртял в село, свиреше с гуслата, пееше, веселеше хората. Елин Пелин, Съч. I, 220. Вечер, като се върнеха от чужда работа в бедната си къщичка, те свиреха и пееха до късни нощи, та веселяха махалата. И. Петров, НЛ, 57. — Като пън съм лежал, а вие сте се били, кръв сте проливали .. А мнозина ли паднаха от нашите? — Двама-трима, а Едрей в огница се мята. — Едрей песнопоят ли? Е, веселеше ни момъкът! Ст. Загорчинов, ДП, 145-146. — Не ме гледай, ами ме вземи, — казал той [Езоп] на Антропос-Философос .. — Ще те взема. Все ще ми свършиш каква да е работа. Само ще трябва да научиш смехории, та да ми веселиш децата. Д. Немиров, Б, 44. Па и децата да ни са живи и здрави, и тие ни веселят и разговарят. Т. Влайков, БСК I, 509. Ще хванат Мечо, ще му окачат на носа халка. В село ще го заведат. Хоро да играе на мегдана, селските деца да весели. Ем. Станев, ГЧ, 6. веселя се страд.


ВЕСЕЛЯ` СЕ несв., непрех. 1. Участвам във веселба; забавлявам се. Обнадежди се народът, .., яде, пие, весели се. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Те пиеха, викаха, лудуваха, веселяха се със същата тая сила, .., която бликаше и в работата им. Й. Йовков, Ж,* 1945, 7. — Синко, младостта хвърчи като пиле с девет крила! Сега ви е времето, веселете се! К. Петканов, X, 87. Цял ден играха, пяха, веселиха се, а щом мръкна — свирна рог и всички се прибраха. А. Каралийчев, НЗ, 15. А дядо ви Либен седеше като цигански царибашия, ядеше, пиеше и веселеше се. Л. Каравелов, Съч. II, 39.

2. Изпадам във весело настроение; ставам весел. Ама тие колко ми пият, толко пойке ми се веселят! Ст. Младенов, БТР I, 284.


ВЕСЕЛЯ`К, мн. -ци, м. Човек с весел нрав. Човек без работа, веселяк и бъбрица, той всеки ден обикаляше около кръчмата при мелницата, .. Запият се някои, дядо Власю се попримъкне до тях, смее се с тях, пее с тях и на масата дойде чашка и за него. Й. Йовков, ВАХ, 131. Веселяк някакъв пускаше смешки, а около него селяните се смееха на пресеклица, превиваха се одве и само се чуваше: хо-хо-хо, хи-хи-хи, ха-ха-ха… Б. Обретенов, С, 75. Безгрижен веселяк, духовит и пълен с анекдоти, той е център на компанията и неговите думи имат силата да поддържат непрекъснат смях. Д. Немиров, Д №9, 12-13. Селска кръчма .. До тезгяха се е изправил и си пие ракийката чичо Иго, а на съседната маса група веселяци се забавляват. Н. Хайтов, ПЗ, 71.


ВЕСЕЛЯ`ЧКА ж. Жена с весел нрав. Тя често се смееше. Беше голяма веселячка.


ВЕСЕЛЯ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до веселяк, който е присъщ на веселяк. Тотев се зарадва на писмото и на кръглото му веселяшко лице се изписа неудържимо любопитство. Н. Каралиева, Н, 36.


ВЕСЕЛЯ`ШКИ. Нареч. от прил. веселяшки. Христаки седеше, разкрачил колене, килнал веселяшки гуглата си. Ц. Лачева, СА, 60.


ВЕСЕЛЯ`ЩИНА, мн. няма, ж. Разг. Качество или проява на весел; веселост. — Или ще я вземеш за жена, или ще те нагостя с глигански сачми, аркадаш — святкаха вълчи очичките на Илийкин в лицето на подпоручик Горненски, от чиято веселящина сега нямаше и троха. Д. Вълев, З, 193.


ВЕ`СЕНЕ ср. Отгл. същ. от веся и от веся се.


ВЕСИ`ЛКА ж. Остар. Бесилка; весило. — А твоята тайна ще бъде твърде ужасна. Тя е медайля с две лица, на която от едната страна е изписана отрова, а от другата ешафод (весилка). Ч, 1875, бр. 7, 327-328.


ВЕСИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. Бесило; весилка. Приказах ви в разни обстоятелства жалостни истории за гнева и, .., можех да ви прикажа още и други за человеци, които чрез гняв станаха убийци и умряха на весило. С. Радулов, НД (превод), 99.


ВЕ`СКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Вяскам се. Къде се дева тия дни, та се не вескаше тука? .. — Дойдох да си пийна преди да умра. — В мойта кръчма се не мре. Т. Харманджиев, КВ, 156.


ВЕ`СКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вескам се.


ВЕСЛА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който кара лодка с весла; лодкар. По широки каменни стъпала се слизаше до водата на езерото, дето чакаше чун с двама веслари. Д. Талев, С II, 38. После влязох в ладията .. И старецът Ален, който ся хвали, че е вещ и добър веслар, зе да тегли лопати методически и стройно. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 112.


ВЕСЛА`РКА ж. Рядко. Жена веслар.


ВЕСЛО`1, мн. -а`, ср. Дървена лопата, с помощта на която се кара лодка или друг плавателен съд; гребло. Понесе се бързо лодката и оживяха младите гребци, удариха веслата и запяха. Елин Пелин, ЯБ, 150. Йонко се настаняваше на кърмата, а баща му поемаше веслата. С тях той сякаш леко погалваше водата, а лодката бързо се носеше над разлюляната морска шир. П. Славински, МСК, 100. Скоро императорската флота напусна града и слезе към морето. Зад кърмата плаваха делфини,* гребците пееха под ударите на веслата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 69. Во лодката се отделиха трима. / Под равний мах на леките весла / тя тихо се понесе по морето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 79.


ВЕСЛО`2, мн. -а`, ср. Диал. Свесло. Едно весло грозде висеше на тавана. Ст. Даскалов, СЛ, 292.

— Друга форма: висло`.


ВЕСМА` нареч. Остар. Книж. Много, твърде. Ний чувствуваме весма добре във всяко добро дело дали е интересът, който ни ръководи, или той служи само, за да ни утешава и насърдчва. Ч, 1871, бр. 20, 610. Материк е весма голямо пространство на сухата земля, през когото може да са премине или да са ходи само по сух път. Ив. Богоров, ВГД, 3.


ВЕ`СНА СЕ. Вж. вясвам се.


ВЕ`СТ, -тта`, мн. ве`сти, ж. Нещо, което се съобщава; съобщение, известие, новина. Разнесе се слух из селото, че иде, .., околийският началник. Развълнува се селото от тая вест. Ив. Вазов, Съч. X, 97. — Война, война има! — казват им войниците. Но те вече знаят, знаят! По-бързо от светкавица злокобната вест е обиколила навсякъде, проникнала е до всяко огнище. Й. Йовков, Разк. II, 101. — Въстанието е обявено. Лека бледност — бяла сянка, мина по лицето й. Като че ли не бе очаквала такава вест. Д. Талев, И, 540. Вестта за залавянето на Апостола и откарването му в София се разнася бързо из цялата страна. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. А през дима над мрачния Берлин, / понася се от дом на дом вестта, / че през нощта сразила е смъртта / на робите най-верний вожд и син. Хр. Смирненски, Съч. I, 117. // Обикн. мн. Сведения за нещо. Той [Дринов] прояви страстната си любов към архивни проучвания и способността си да осветлява критически вестите върху миналото на народа и земята ни. М. Арнаудов, БКД, 216. За много произведения на старата писменост и за техните съставители нямаме никакви вести.

Ни (нито) вест, ни (нито) кост от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е заминал някъде, не е известно жив ли е или не. — Твоят Станой влезе под кожата на селяните и заедно с Коложега взеха не само на лов да ходят, ами и на грабеж по друмищата, .. Ала Обрад не изтърпя всичко това. Изгуби се от селото една нощ, .. и оттогава ни вест, ни кост от него. Ст. Загорчинов, ДП, 348. Но настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и… ни вест, ни кост до днес. Г. Караславов, Избр. съч. I, 95.

Скръбна вест. Писмено печатно съобщение за смъртта на някого; некролог.


ВЕСТА`ЛКА ж. Истор. У древните римляни — жрица в храма на богинята на домашното огнище Веста, която дава обет да остане вечно девствена и да поддържа постоянно свещения огън.

— От лат. Vestalis.


ВЕСТА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до весталка.


ВЕ`СТВАМ СЕ, -аш се, несв.; ве`стна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. Вестявам се внезапно, бързо или за кратко време; вясвам се. Се` тъй с мъка на хоро ще иде [Йонко], с мъка на извор ще се вестне и то, тъй набързо, колкото майчин хатър да не скърши. Ц. Церковски, Съч. III, 68. Дочула шума на мотора, баба Мария вече идеше насреща му по калдъръмената пътечка, .. — Хайде, бе майко, хайде, бе чедо! От кога не си се вестнал, изнадах ти се — занарежда тя. Ем. Манов, ДСР, 201. — Къде се губиш, Павле? — разпитваше Минко, .. — Откак отиде да работиш в кожарската фабрика, не се вестна в село… П. Славински, МСК, 69. — Да не бърза. Ще съберем за такса… Да не би сетне да ми рекат: „Твоята дъщеря, тъй и тъй, байраци развява — не ни трябва в училище!“ Тогаз — да не се вества пред очите ми. Чуваш ли ме, дъще? Д. Бозаков, ДС, 81.


ВЕ`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вествам се; вясване.


ВЕ`СТГОТИ мн. Истор. Западният клон на германското племе готи, обитавало през III и IV в. земите при Черно море и след Великото преселение на народите основало кралство в Югозападна Европа. Едни след други остготи (източни готи), вестготи (западни готи), франки и вандали нахлували в империята. Ист. VI кл, 4.

— От нем. Westgote.


ВЕ`СТГОТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вестготи. През 410 г. .. вестготският владетел Аларих е поискал от отслабналия във военно отношение Рим контрибуция от 300 фунта черен пипер годишно. Л. Петров и др., БНК, 91. Арабите завладели Северна Африка; унищожили вестготската държава в Испания и навлезли във Франция. Ист. VI кл, 12.


ВЕСТИБУЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. Който се отнася до органа, осигуряващ равновесието на тялото в покой и в движение у гръбначните животни. Упражненията за равновесие имат приложение при заболяването на централната нервна система, в изправителната гимнастика, при заболяването на вестибуларния апарат и др. Н. Манчев, ЛФ, 48. Вестибуларен анализатор. Чрез него се получават усещания за положението на тялото в пространството. Този анализатор функционира още преди раждането. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 57.

— От лат. vestibulum ’преддверие’ през рус. вестибулярный.


ВЕСТИБЮ`Л м. 1. Средищно обикн. не пряко осветено помещение в жилище, от което се влиза в околните стаи. В познатия ни зелен вестибюл е сложена дълга трапеза, край която са насядали все отбор юнаци. Св. Минков, РТК, 140. Моята стая и насреща — тяхната. Делеше ни само вестибюлът. Д. Калфов, Избр. разк., 299. Между спомените ми за тая къща, .., по-дълбоко се е врязъл споменът от работната стая на баща ми, за където водеше първата врата вдясно, като се влезеше във вестибюла. К. Георгиев, СбЦГМГ, 132. Квартирата на Домусчиев се оказа цяло апартаментче с вестибюл и голяма слънчева стая към улицата. То беше преградено от останалия етаж, за да може да се дава под наем като самостоятелно жилище. Ем. Станев, ИК I и II, 149.

2. Обширно преходно помещение, разположено между входа и вътрешните помещения в обществена сграда, дворец, театър и др.; хол. Помещението представляваше вестибюл с няколко бюра за по-дребните чиновници. Д. Димов, Т, 453. Това широко, затворено и душно помещение беше някаква паянтова пристройка на хотел „Будапеща“, съединено с вестибюла на първия етаж. М. Грубешлиева, ПП, 5.

— От лат. vestibulum ’преддверие’ през фр. vestibule.


ВЕСТИБЮ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вестибюл (в 1 знач.). По тясната фасада на съпритежателския дом можеше да се съди, че апартаментите не са много големи. Къде тогава щеше да приеме толкова гости този нов богаташ? Сигурно в някое тясно вестибюлче със стари канапета и без директно осветление… Г. Караславов, Т, 10.


ВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който носи и съобщава вести; вестоносец. Веднъж му донесъл някой известие за смъртта на един цар, с когото той имал бой. Правосъден е бог, правосъден е бог! — <i>извикал вестителят. П. Р. Славейков, ПИ, 12. — Светли войводо, .. току-що пристигна вестител от Преспа .. Челникът излезе и се върна с вестителя. Великият войвода попита: — Какви вести ми носиш? Д. Талев, С II, 26. • Обр. Пред мене са минали в славен отряд / мечтатели смели и твърди мъже, / вестители първи на светла заря. Кр. Белев, ПЗБ, 56.


ВЕСТИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена вестител.


ВЕСТИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до вестител. А сега, след промяната, религията, църквите и общностите са изправени пред предизвикателството да напуснат рамките на своята вестителска мисия, да действат за осъществяването на свободите, а не за злоупотребата с тях, за осъзнаването, а не за избягването на отговорността. П, 1991, бр. 6, 9.


ВЕ`СТНА СЕ. Вж. вествам се.


ВЕ`СТНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Периодично, обикн. ежедневно издание, което излиза на големи листове и информира за текущите, предимно политически, събития. Тенев прочиташе вестника от първа до четвърта страница, без да пропусне дори малките обявления. М. Грубешлиева, ПП, 72. Макар тая наредба и да е извършена още преди няколко месяца, но разни обстоятелства ни заставиха да не обадим досега радостта си чрез вестника ви. П. Р. Славейков, ГУ, 61. Всекидневен вестник. Сутрешен вестник. Вечерен вестник. Седмичен вестник. Хумористичен вестник.

Държавен вестник. Официален орган на Народното събрание, в който се публикуват всички закони, наредби, разпореждания, изменения и допълнения на закони, правилници за тяхното прилагане.

Жълт вестник. Разг. Вестник, който публикува предимно скандални факти от частния живот, обикн. на известни личности. Четеше като бясна романи. И съвсем истински романи при това, .. Нейната [на Криста] леля ги бе изрязвала от жълтите вестници през трийсетте години. П. Вежинов, НБК, 355.

Окопен вестник. Вестник, който отразява живота на войскова част във време на война, списван от самите войници.

Стенен вестник. Рядко. Стенвестник. Докато аз учех младежите как да лепят изрезките от ежедневната и другата преса, за да се оформи стенният вестник, Иван Г. Иванов провеждаше политическата си беседа. К. Калчев, СР, 32.


ВЕ`СТНИК2, мн. -ци, м. Старин. Вестител. А в същий миг вратата се отвори, / и царский вестник там се появи. К. Христов, ВС, 37. Ирина, Кантакузеновата жена, изпратила скришом вестници до Умурбег, мъжовия й приятел, да й дойде на помощ срещу нас. Ст. Загорчинов, ДП, 296-297. От вестници, дошли нарочно, най-напред / узна се .., / че сила иде тук безчетна и могъща. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 192. Нищо пък още не беше чула жената на Хектора, / а нямаше вестник да дойде / и да й каже, че Хектор е вън пред вратите останал. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 54.


ВЕСТНИКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Разг. Лице, което участва в редактирането и в издаването на вестник; журналист. Той е историк, поет, филолог, вестникар. Посред най-бурния живот, .., той намира време и възможност да се занимава с всичко, .., предприема издаването на вестници, за да проповядва своите идеи и да запознае Европа със стремленията на народа. К. Величков, ПССъч. VIII, 11. Тоя старец, облечен чистичко, .. с най-голямо внимание следеше бурните препирни на младите списатели и вестникари. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57.

2. Продавач на вестници; вестникопродавец, вестникопродавач. От ъгъла се чу провлеченият глас на кварталния вестникар: — Утро, Зора. М. Грубешлиева, ПП, 207.


ВЕСТНИКА`РКА ж. Рядко. Жена вестникар.


ВЕСТНИКА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Който се отнася до вестникар. Макар и много млад, той имал вече богат вестникарски опит, а до известна степен и редакторска практика. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 77. Вестникарският дълг ни налага неприятната длъжност да хроникираме подробностите на ужасното престъпление, жертва на което стана министърът на народното просвещение Васил Кънчев. Бълг., 1902, бр. 453, 3. Съветник бомбардира Славейкова с епитети, каквито и сега са на мода по вестниците, и за които днешните стари упорито твърдят, че те са внесени во вестникарския речник от младите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 76. Ловците бяха откачили синджирите и палашите сега трябваше да отчетат някаква дейност, както се казва на нашия вестникарски език. Г. Мишев, ЕП, 63. Вестникарски стил.

2. Който се отнася до вестник1. След като си взе билет от гишето, учителят Алеков се отби при вестникарската будка, купи два утринни вестника и едва мъкнейки тежкия си куфар, отправи се към перона. Д. Калфов, Избр. разк., 249. Вестникарска хартия.


ВЕСТНИКА`РСКИ. Разг. Нареч. от прил. вестникарски (в 1 знач.); като вестникар. И чудно ли е, че читателят не ни разбира, тоя читател, който едва разбира дори и пряка, вестникарски казана, мисъл! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 49. Пише вестникарски.


ВЕСТНИКА`РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занятие на вестникар. Той е и истински журналист, който с изключително ярко чувство се отзовава на събитията. Вестникарството за него не е случайно занимание. Н. Лилиев, Съч. III, 155.


ВЕСТНИКА`РЧЕ, мн. -та, ср. Малко момче, което продава вестници, обикн. на ръка. Тихичко, набързо им разкрих нашия план: макар че събранието е забранено, ние уж късно сме получили заповедта, когато вестникът бил вече набран… Полицията ще го конфискува, но вестникарчетата ще успеят преди това да пръснат няколко хиляди екземпляра. Т. Генов, Избр. пр, 264. Вестникарчетата предлагат утринните вестници. Н. Фурнаджиев, МП, 112.


ВЕСТНИКА`РЩИНА, мн. няма, ж. Рядко. Неодобр. Груби и нечестни прояви на вестникарите.


ВЕСТНИКОПРОДАВА`Ч. м. Книж. Вестникопродавец, вестникар. Някой извика високо: — Софийски вестници! .. Въоръжените бойци напуснаха местата си и също хукнаха към втория вагон, отдето се понесе викът на вестникопродавача. Г. Караславов, ОХ IV, 153.


ВЕСТНИКОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Книж. Продавач на вестници, обикн. на ръка; вестникопродавач, вестникар. — „Работнически вестник“!… Има ли „Работнически вестник“? — блъскаха се от всички страни и напираха натам, накъдето предполагаха, че се разпродават вестниците .. Вестникопродавецът се мъчеше да заварди стоката си. Г. Караславов, ОХ IV, 153. Сериозните, малко четени вестници се пращаха на абонатите по пощата или се разнасяха по домовете от специални хора. Сензационните пък си имаха друг начин на разпространение: чрез вестникопродавците. М. Кремен, РЯ, 215-216.


ВЕСТНИКОПРОДА`ВКА ж. Остар. Жена вестникопродавец.


ВЕСТНИКОПРОДА`ВНИЦА ж. Остар. Будка, където се продават вестници. Обидил се песът от тая картина и взел, че свикал всички песове от касабата и ги завел пред вестникопродавницата,* да видят и те подигравката. Хр. Радевски, Избр. пр III, 181.


ВЕ`СТНИЦА ж. Остар., сега поет. Вестителка. И Ахилес бързоногий тъй й тогава отвърна: / „Кой бог те, Ирис, богиньо, вестница при мен проводи?“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 33.


ВЕ`СТНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вестник1. — Искам да ви прочета нещо. Тая сутрин един от обозните ми донесе ей това вестниче. К. Петканов, МЗК, 186. Отпечатените няколко разказа [на Менелаос Лундемис] в местното вестниче карат приятелите му и учениците от гимназията да съберат волни парични пожертвувания и да издадат първата му книга „Корабите не хвърлиха котва“. С. Северняк, ОНК, 226-227.


ВЕСТОВО`Й, -о`ят, -о`я, мн. -о`и, м. Остар. У нас до Първата световна война и в дореволюционна Русия — войник, който е придаден за лични услуги на офицер. На отсамния край на казармата беше помещението на офицерите. Там се навъртаха двама вестовои, влизаха и излизаха в някакво ходниче. Д. Талев, И, 506.

— Рус. вестовой.


ВЕСТОВО`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до вестовой. Много беше тежка Кънчу изпърво новата му вестовойска служба. Т. Влайков, Мис., 1885, кн. 8, 230.


ВЕСТОВО`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Служба на вестовой. В тази минута Кънчо бе забравил това, що прекара, откак дойде тук и вестовойството нему пак се чинеше такова хубаво и идеално, каквото си го мислеше от по-напред в казармата. Т. Влайков, Мис., 1885, кн. 8, 11.


ВЕСТОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Поет. Който носи вест, който известява нещо; вестителски. Скръб ти моя, горка тяхна участ, / мигър няма вестоносен звън: / там дори небето — черно куче, /лае и ги дави в тежък сън. Н. Хрелков, ДД, 291.


ВЕСТОНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Вестител. Към икиндия при Иван Кулин и Игнат пристигна вестоносец и съобщи, че въстанието във Видин е претърпяло поражение. Д. Линков, ЗБ, 84. Всеки ден във Влахерна пристигаха прашни вестоносци и с напукани от страх устни разказваха за зверовете, които превръщаха на пустиня ромейската земя. А. Каралийчев, ПГ, 92. Завърна се назад султан Селим, / па отиде във Одрин града, / па разпрати бързи вестоносци, / по турските земи неизбродни. А. Разцветников, С, 201.


ВЕСТЯ`. Вж. вестявам.


ВЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вестя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св. и несв., прех. Поет. 1. Съобщавам нещо; известявам. Селяни един по един прииждаха, вестяха, че дюкяните били пълни с хора и всички пиели. А. Страшимиров, А, 617. Един вестник вестява за смъртта на великия Лама из Ласа. Ч, 1875, бр. 10, 476. В България клане и сеч! / Вестяват някои газети. Ив. Вазов, Съч. I, 40. И никой ведър час там радост не обажда, / че никой сребрен рог там празник не вести. Д. Дебелянов, С, 1946, 107.

2. Предвещавам, предсказвам настъпването на нещо. И разбира се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести близка гибел на едно царство. Н. Райнов, КЦ, 120. По сбор, по двор, по трън, / рой врабци без безспир цвъртят, / топли цветни дни вестят. Р. Босилек, Р, 28. Зората пурпурна вестява / смъртта на тягостната нощ. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. вестявам се, вестя се страд.


ВЕСТЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вестя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Идвам, явявам се някъде, обикн. за кратко време; мярвам се. Тополчани много добре познаваха Кара Османа, .. Не пропускаше ни сборове, ни празничните хора. Дето не го очакваха, там се вестяваше и разваляше веселбата. К. Петканов, X, 87-88. Многобройните ония посетители, които по-рано пълнеха механата му, не се вестяваха вече при него нито да пият, нито борчовете си да плащат. Т. Влайков, Съч. III, 115. — По цяла седмица не се вестяваш, а сега идваш по никое време. Аз съм решила да ти се разсърдя най-сериозно — добави тя със съвсем друг тон. Ем. Станев, ИК I и II, 83. Камен се прибираше късно през нощта. И дори веднъж три дни не се вести. Б. Несторов, СР, 50. Жаждата започна наново да го мъчи, но я понасяше твърдо. Твърдо понесе и следващия ден в очакване да чуе всеки момент щракането на бравата. Но през целия ден при него не се вести никой. Д. Ангелов, ЖС, 519.


ВЕСТЯ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от вестявам и от вестявам се.


ВЕСТЯ`ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вестявам се. „Мъжките сълзи не лъжат!“ Тя беше чула тези думи веднъж от някого. И тъкмо вестяването им сега пораждаше у нея този страх и озлобление. Г. Райчев, ЗК, 211.


ВЕСТЯ` СЕ. Вж. вестявам се.


ВЕ`СЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Окачвам нещо или някого да виси. Ти весеше ни на халка / нагоре със краката, / по-леко ще ти е така / с един куршум в главата. Т. Харманджиев, П, 73. Веся дрехи.Веся черги.

2. Диал. В народната медицина — окачвам някого да виси с главата надолу с лечебна цел. Цялата челяд на Вълчана беше изплашена, по-младата от снахите му се разболя, децата дълго време трябваше да ги весят за страх. Й. Йовков, Ж,* 1945, 99. От дебелата греда на празния таван виси преметнато здраво въже, вързано като детска люлка. На него дядо Съботин веси болния, като го връзва за краката и спуща с главата надолу, като при това го тупа по стъпалата с метла. Така изтупва всички зли духове, които са се вселили в него. Ив. Карановски, Разк. I, 180. Хареса му [на Маджурина] да стряска хората и после да врачува — веси и лее куршум срещу мизерно заплащане. Д. Вълев, Ж, 55.

3. Диал. Беся. Воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / че ти весим оджи и аджии, / че ти весим паши и везире. Нар. пес., СбНУ XLIII, 53. Като Маринча бесиха; / и въжето са прекъсна; / с девек го въжа весиха, / и девекях са скъсаха. Нар. пес., СбНУ X, 71-72. веся се I. Страд. от веся. II. Възвр. от веся в 3 знач.


ВЕ`СЯ СЕ несв., непрех. Увисвам, като се залавям за нещо. Провираше лоста в цепнатината, направена от Нина, весеше се над него, тръскаше се по корем като дете на опашката на кола. Ст. Даскалов, СД, 431.


ВЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Вехт; ветък. Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджия и духовенството. Хр. Ботев, Съч., 1929, 118. „Какъв студ!“ — каза си Нейчо и още повече се сви. И да беше по-добре облечен, а то — с тоя изтъркан и оръфан ямурлук, препасан през кръста с вет, също такъв оръфан пояс. Й. Йовков, ЖС, 54. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей, / като че псалт беззъб, разтворил вета книга / над стар мъртвец, канон за упокой му пей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 52.

Ново-вето. Остар., сега простонар. Ново-вехто. — Кажи сега каква е работата. Нещо ново-вето по къра, по селата? З. Сребров, Избр. разк., 18. — Какво ново-вето по пазара? — рече той… — Според хората — насмешливо отвърна Али. — Който има, купува, който няма, зяпа. Н. Нинов, ЕШО, 80.


ВЕ`ТВА ж. Остар. Книж. 1. Поет. Клонка на дърво; вейка. Недалече от мене, във ветвите на висока бреза, чух бавен и нежноморен глас на птица. Ив. Карановски, Разк. I, 98. Всред общий празник клоне разцъфтяла / с мъх нежен и самотната върба, / .. / Навела жално ветви, с умилене / очи ми и сърце ми тя плени. К. Величков, ПССъч. II, 6. Нек висне намръщено сводът небесен, / нек вятърът ветви ломи. К. Христов, Т, 53.

2. Разклонение, част от нещо главно, основно; клон. Хуните, .., по сичките признаци са биле едно от племената на восточнофинската или чудската група на народите и са принадлежале на нейната угорска ветва. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 4-5.

— От рус. ветвь.


ВЕ`ТВИЧКА ж. Остар. Книж. Умал. от ветва (в 1 знач.). Откършил [гълъбът] една ветвичка и я пуснал на извора, по която изпълзяла мравята и ся избавила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42.


ВЕТЕРА`Н м. 1. Стар, изпитан в боевете воин. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, ..; стари хъшове ветерани от 1862 г. и участници в четите от 1867-8 г. .. се стичаха сега в Букурещ. Ив. Вазов, Съч. XVI, 96. Тя ни разведе из квартала, в който се намираха музикалното училище, клубът на жените и дружеството на ветераните от войната. Г. Белев, КВА, 183. Дядо Еким беше все там, на поста си, същински ветеран, който не се разделя с доспехите и оръжието си. К. Калчев, СТ, 15.

2. Прен. Стар, опитен, заслужил деец в известна област. Тия дни се празнува в столицата 50-годишният юбилей на един от ветераните на руската поезия, Полонски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 166. Салонът на Централния дом на войската е препълнен с железничари .. Тук са дошли млади машинисти и сивокоси ветерани на нашия транспорт. Ив. Бурин, НП, 65-66.

— От лат. veteranus ’дългогодишен, стар’ през фр. vétéran и рус. ветеран.


ВЕТЕРА`НКА ж. Жена ветеран. Това бяха беловласи ветеранки на революцията и на женското движение. ЖД, 1968, кн. 11, 1.


ВЕТЕРА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ветеран.


ВЕТЕРИНА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Ветеринарен лекар или зоотехник. Нямаше друг изход, доведоха един опитен ветеринар. И какво установи: че кучето отдавна ослепяло, оглушало и загубило всякакво обоняние. Р. Ралин, ДВШ, 17.


ВЕТЕРИНА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с лекуване на домашни животни. От улицата с кестените ще завие покрай ветеринарната лечебница, която ще му напомни, че преди двайсет години му умря кравата. Сл. Македонски, ЕЗС, 157. Тук се произвеждат видове серуми и ваксини, разработват се нови методики за производство на ветеринарни биопрепарати. ВН, 1958, бр. 2051, 2.

2. Който е свързан с изучаване на болестите по домашните животни и тяхното лечение. С какъв жар, с какъв ентусиазъм се залови за ветеринарната наука!… Понякога той си представяше големи стада красиви алени жребци и си казваше: „Това е мое дело!“ Н. Каралиева, Н, 115. Ветеринарен институт.

3. Като същ. ветеринарния<т> м. Разг. Ветеринарен лекар. — Хората, госпожо, тук не са, изглежда, свикнали да водят добитъка си на ветеринарния. Д. Калфов, Избр. разк., 41.

Ветеринарен лекар. Лекар, специалист по ветеринарна медицина. Заедно с него дойде висок мъж с очила — ветеринарен лекар. Той прегледа внимателно болното куче и каза, че има пневмония. Ив. Планински, БС, 32.

Ветеринарна медицина. 1. Наука за особеностите на организма и болестите на домашните животни, тяхното лечение и предотвратяване; ветеринарство, ветеринария. Писалищната маса, етажерки с книги, по стените — таблици и картини по ветеринарна медицина. Й. Йовков, М, 49. 2. Тази наука като специалност във висше учебно заведение. — Какво пък? Ще следвам ветеринарна медицина! — заяви той на приятелите си. А. Гуляшки, Л, 483.

— От лат. veterinarius ’свойствен на товарни животни’ през рус. ветеринарный.


ВЕТЕРИНА`РИЯ, мн. няма, ж. Рядко. Ветеринарна медицина; ветеринарство. Като оставим на мира художествените специалности, за които безусловно е необходима наличността на талант .., в популярността на другите специалности съществува пълен хаос .. Агрономията, зоотехниката и ветеринарията се наричат с убийствена ирония полевъдство и животновъдство. Отеч., 1978, кн. 19, 18.

— Лат. veterinaria.


ВЕТЕРИНА`РКА ж. Простонар. Жена ветеринар.


ВЕТЕРИНАРНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до изучаване и лекуване на болестите по домашните животни, напр.: ветеринарнозоотехнически, ветеринарномедицински*, ветеринарносанитарен, ветеринарнохигиенен.


ВЕТЕРИНА`РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Ветеринарна медицина; ветеринария.


ВЕТЕРУ`ШКА ж. Диал. Вихрушка. Мама снощи е сънувала, че през село минал червен кон и се изгубил като ветерушка към Елнъзач. К. Петканов, СВ, 84. Не ми били ветерушки, / лю ми били до три юди. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 199.


ВЕТИНА` ж. Остар. и диал. Вехтина. Погледнете тия пусти земи, .., покрити или по-добре да речем, обрасли с дебели и черни дръвие по сичките високи места; .., полегнати, строшени, да падат от ветина. КП, 1874, кн. 1, 7. Тях [паметниците в Египет] са наричали египетски ветини още по времето на Платона. КП, 1875, кн. 5, 15.


ВЕ`ТКА ж. Остар. и диал. Клонче, вейка. А целият потон, изкусно тъй сделен / на четири връсти, с венец е обграден / наоколо, венец от ветки позлатени — / дафина и чемшир… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 15.


ВЕ`ТО, мн. няма, ср. 1. Юрид. Окончателна или условна забрана, наложена от държавния глава върху решение на държавен орган или от един държавен орган върху решение на друг държавен орган, чрез което се осуетява влизането в сила и прилагането на това решение. Людовик XVI наложил вето на трите декрета [на законодателното събрание] и с това открито защитил контрареволюцията в един момент, когато революционна Франция била заплашена от война. Ист. X кл, 1951, 21. На път от Виена за София той вече обмисляше първите си действия в столицата. Преди всичко ще упражни своето право на вето и няма да утвърди закона за народното опълчение. В. Геновска, СГ, 84. Президентът Петър Стоянов наложи четвърто вето върху закон, приет в парламента. Той върна вчера за ново обсъждане промените в Закона за Българския червен кръст. Сега, 1999, бр. 57, 2.

2. Разг. Забраняване приемането и прилагането на някакво решение. Няколко души плеснали вече ръце да приведат в изпълнение присъдата, но Ботйов, .., дал своето вето. З. Стоянов, ХБ, 213. Лекарят на австрийската група е наложил „вето“, за да избегне възпаление на гърлото и други заболявания на своите спортисти. ВН, 1960, бр. 2642, 3.

— От лат. veto ’забранявам’.


ВЕТОШИ`НА ж. Остар. и диал. Вехтошина; вехтар1, вехтарница. Пенчо захвана сега да мъкне от запустялата своя кръчма: варелчета, качета, ведра, оки, .. Като пропи тях, забра да мъкне де що имаше ветошини, остале от бащиното му време, като: ръждяви кантари, терзии. Ил. Блъсков, ПБ, 89.


ВЕТРЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от ветрея и от ветрея се.


ВЕ`ТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Вятърен. Ветровитият баир над селото е само за тая работа. Една ветрена мелница би работила там не само когато има суша. Елин Пелин, Съч. I, 168. След време, посредством знанието, изнамериха ся ветрените мелници и водениците, които, .., избавили человечеството от една голяма мъка. Лет., 1872, 161. • Обр. И бързаха онези ми ти момци, искаха да литнат с ветрени криле и да удавят врага. НБ, 1876, 201.

2. Вятърничав. Той прие маската на безвреден младеж, който се не интересува от общите работи, търсеше веселбите с ветрени другари, ходеше на лов, мислейки тайно за целта си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 59-60. Той приказваше най-много, смееше се, пускаше някакви анекдоти един след други, които не навреме и не на място казани, минаваха без никакъв ефект, даже глупаво, а самият той не е тъй глупав, колкото ветрен. Н. Попфилипов, РЛ, 150. Види се, закърмила го е самодива, защото откъде другаде би могло да дойде у него това влечение към песните, свирните, откъде и това умение сам да реди песни? … Това ли е работа на царските синове? Ветрени дела за селски гъдулари. М. Смилова, ДСВ, 160.

Меля като ветрена мелница. Диал. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки.


ВЕ`ТРЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ветря и от ветря се; ветреене.


ВЕ`ТРЕНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Вятърничав, лекомислен, несериозен човек; ветрогон1, ветрогонец. Мечтател, идеалист, ветреник — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.


ВЕ`ТРЕНИЦА ж. Диал. Вятърна мелница; вятърница.

— Хр. Вакарелски, Някои народни думи, които изглеждат като „новоизковани“, РР, 1932, кн. 4, 219.


ВЕТРЕНО`СТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Вятърничавост, лекомислие, несериозност. Гороломов с убито лице, с разтроган глас й разказа либенето си преди три години с Марийка, .., нещастията, които донесе тая любовна свръзка на момата, и които, по своята непростителна ветреност, не предотврати тогава. Ив. Вазов, Съч. XI, 182. Ние, шепа хора .., кретаме подир своята амбиция или детински чиста любов, подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15. Девиците .. са возпитават в манастирите, .. Тие ходят с наведени очи, но в техните погледи са забележава ветреност, кокетство и подозрителност. Знан., 1875, бр. 17, 267.


ВЕТРЕ`Ц, мн. няма, м. Умал. от вятър; лек, слаб вятър. Горският прохладен ветрец люшкаше нежно листата и заедно с балканските миризми носеше тук и глухия гръм на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 81. Прилича на пролет, топло, едва-едва полъхва ветрец, колкото да раздвижи паяжините из въздуха. Й. Йовков, ПГ, 54. Тих прохладен ветрец ни посреща откъм южната страна, който ни напомняше още следи от зимата. З. Стоянов, ЗБВ I, 354. — Да знаех, момне, да дойда / с коня сянка да ти вардя, / в шепа вода да ти нося, / със дъх ветрец да ти вея… Бл. Димитрова, Л, 65.


ВЕТРЕ`Я, -е`еш, мин. св. ветря`х, прич. мин. св. деят. ветря`л, -а, -о, мн. ветре`ли, несв. 1. Прех. Излагам нещо на чист въздух, на открито, за да се проветрява. — Аз съм изнесла уж да ветрея червените халища. Л. Михайлова, Ж, 40.

2. Непрех. За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на чист въздух, на открито; ветрея се. Нямаше вода да ги изперат [дрехите], затова ги простираха, поне да съхнат и ветреят. Бл. Димитрова, ПКС, 40. Той я запарвал, оставял я да ветрее, но каквото и да правил, бъчвата си останала миризлива. Т. Икономов, ЧПГ, 7.

3. Непрех. За хранителни продукти — съхна на открито, на чист въздух, за да се запазя за дълго време. За нощуване отвеждаха гостите в най-горните стаи, през дълги коридори, гдето ветрееха пушени риби и се сушеха ароматни жълти дюли, вързани на свесла. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. После тя вдигна очи към стряхата над язлъка, където бяха навесени свински суджуци да съхнат и да ветреят. Т. Харманджиев, КЕД, 58.

4. Прех. Развявам нещо във въздуха. Те яздеха хранени коне, ветрееха жълти байраци и бяло грозде ядеха. Й. Йовков, Разк. II, 376. Да, тези острови са от същата тази земя. Там може би растат стройни палми и бризите ветреят вечнозелените им гребени. Н. Боев, Г, 13.

5. Непрех. Ветрея се (в 1 знач.). Ехтят „ура!“, ветреят знамената. Ив. Вазов, Съч. V, 74. А откъм мичманския пристан се зададоха с бърз ход два ескадрени торпедоносци. На стожерите им ветрееха червени флагове. Д. Добревски, БКН, 126.

6. Непрех. За спиртни напитки, лекарства и под. — губя от качествата си, отслабва способността ми за някакво въздействие, като стоя открит или недобре затворен; изветрявам. Виното ветрее, когато не е добре затворено.Запуши шишето да не ветрее спиртът.

7. Непрех. Остар. За вода — изпарявам се. Обхванала го беше повишена чувствителност, която сега .. захвана да се оттича от душата му, да ветрее като шепа бистра вода, напечена от слънце. А. Гуляшки, Л, 336. Варовитата пръст лесно прибира у себе топлина ..; попива и много вода, но не я задържа .., защото от многото топлина водата ветрее. Й. Груев, Лент., 1872, 236.


ВЕТРЕ`Я СЕ несв., непрех. 1. Развявам се от вятъра. Върху бай Петровата топола, над самия връх, се ветрееше червено знаме. А. Каралийчев, СР, 10. Не се боеше от бесилото той, а само желаеше да му облекат чиста, бяла риза и да му вчешат косата. Та да е хубав и в смъртта — ризата да му се белее, а перчемът да се ветрее… Зл. Чолакова, БК, 106. Горо, горо, майко мила, / .. / храни, горо, таквиз чеда / дорде слънце в света гледа, / дорде птичка в тебе пее, / тоз байрак да се ветрее! Хр. Ботев, Съч., 1929, 25.

2. За дрехи, кожи и под. — съхна или се проветрявам на открито, на въздух. Под стрехите се ветрееха разпънати свински кожи. Й. Радичков, СР, 198.

3. Прен. Разг. Ходя насам-натам, без да върша нещо; мотая се. Стига си се ветреела на чардака, стига си пазила хубостта си. Да не мислиш, че хората са слепи и нищо не виждат? Добре, че има кой да те храни! К. Петканов, X, 38. — Божи празник е, бре… Що се не облечеш и ти като хората, ами се ветрееш като бостанско плашило. О. Василев, ЖБ, 396. // Скитам се без работа и без определена цел; разтакавам се, шляя се. „Ето ти беда, каза той, Нистор ме изпревари, Момчил си дошъл, пък аз по друмищата се още ветрея.“ Ст. Загорчинов, ДП, 318.


ВЕТРИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от ветрило. Преди изнамирането на парната машина ветрилата били главни корабни движители .. Приложната точка на силата R се нарича център на ветрилната площ. Й. Пращинков, ТК, 350-351.


ВЕТРИ`ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Място, обикн. помещение, където прониква вятър, много духа и става течение; ветрилница. Под навеса наистина е сухо, но затова пък този ъгъл е дяволски ветрилник. Б. Райнов, ДВ, 162. — Той е директор на такъв голям завод, .., а се задоволява да се движи с лека кола, която е същински ветрилник. Д. Кисьов, Щ, 359. Къщата им е цял ветрилник.


ВЕТРИ`ЛНИЦА ж. Разг. Ветрилник. Печка нямаше — .. — но от дишането на толкова хора, а и от тютюневия дим вътре се затопляше. Пък и хората тук са привикнали на студа: да не би къщите им ветрилници да са по-топли през зимата? Б. Несторов, СР, 138. Тази стая е цяла ветрилница.


ВЕТРИ`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Лек, най-често сгъваем ръчен прибор, от специално дърво, пера, плат и др., който, разперен, служи за веене хлад, обикн. на лицето. Жените бяха с разноцветни широки копринени рокли, дълги до земята и надиплени… Всяка от тях имаше в ръката си ветрило. Д. Габе, МГ, 40-41. Амбалажната книга изхвърча и върху килима се разпери едно ветрило. Обикновено ветрило от сандалово дърво, каквито носят за подаръци всички, които са ходили в Китай или Виетнам. С. Северняк, ВСД, 14. Години живях в Гинекия като роб — и години веях ветрило от пера на паун и камилска птица. Н. Райнов, ВДБ, 83. В сараите на падишаха ще има всичко, каквото поиска. Ще я облекат в коприна, ще я разхлаждат с ветрила от паунови пера. М. Марчевски, П, 56. • Обр. Тя тръгна с несигурни крачки по алеята край реката. Над нея тополите помахваха зелени ветрила, сякаш искаха да уталожат безумните удари на сърцето й. Ем. Манов, ДСР, 392. Очите на Методий грееха тъжни, замислени, обградени с ветрила от бръчки. Й. Вълчев, СКН, 558.

2. Платно на кораб или лодка. Ходът на яхтата се намалява, предните ветрила висят като парцали. П. Льочев, ПБП, 22. Шуми, шуми ти, корабно ветрило, / носете ме, попътни ветрове! Н. Ракитин, С II, 26. Далеч от бряг, сред океана, / люлей се лодка сам-сама. / Потъна кораб, тя остана / без ветрила и без кърма. К. Христов, Кр, 49. Триста са гемии минале / със триста бели ветрила. Нар. пес., СбНУ XLI, 398.

3. Зоол. Всяка от двете части от перото на птица, състояща се от реснички, излизащи от оста на перото. Покривните пера имат твърда ос. Страничните им реснички са свързани посредством кукички така, че образуват плътна пластинка — ветрило на перото. Зоол. VII кл, 98. Външните ветрила на перата по крилата [на тъмночервеникавите канарчета] са със светлокафяв кант. Вл. Помаков, ПДП (превод), 105.

4. Диал. Детско хвърчило (Н. Геров, РБЯ).

5. Редица била, разпръснати ветрилообразно (Ст. Младенов, БТР).


ВЕТРИЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Ветрилообразен. Бръмбарът се ориентира