Речник на българския език/Том 2/721-740

от Читалие
Направо към: навигация, търсене

Грубешлиева, ПП, 66. Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигнаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Със страх върбите се оглеждат / в посребрений ручей там. К. Христов, Т, 11.

2. Според религиозните обичаи — клонче от това дърво, което се донася на Връбница от черква в къщи. Стрина Венковица грижливо пази: и мед от Бъдни вечер в една чашка, и светена вода от Водици в едно цъкълце, и върба от Връбница. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166. От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Връбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Днес всички у дома, освен децата, ходиха на църква. Мама и баба, кога си дойдоха от църква, носеха върба. Д. Манчев, БЕ II, 81.

Божигробска върба. Декоративно дърво, чиито клони имат розов цвят. И все пак тя най-много се чудеше на пембените вейки на божигробска върба, това чудно дърво, което само хаджи Вълко имаше в двора си. Й. Йовков, СЛ, 60.

Бяла върба. Вид върба, чиито листа са със сребриста долна страна. Salix alba. Към двата споменати господствуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летния дъб .., бялата върба. ПН, 1932, кн. 4, 55.

Плачеща върба. Вид декоративна върба с тънки, увиснали надолу клони, която се култивира в градини и паркове. Salix babylonica. Тя продължи да хвали квартала — покрай реката имало плачещи върби, градинка с рози. К. Калчев, ДНГ, 68.

> И нашата върба ще роди круши; роди ще и нашата върба грозде. Диал. Ирон. Употребява се, за да се изрази, че говорещият се съмнява в настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука.

Кога<то> върба<та> роди грозде. Диал. Ирон. Означава, че нещо е невъзможно, няма да стане; никога. — Ще ги хванем [убийците], когато върбата роди грозде. Да не са зайци да стоят в нивите? Ем. Станев, ИК I и II, 297. Кочежия Ради каже: / „Хайде, хайде, бяла Радо! / Ти щеш видя майка, баща, / кога роди върба грозде / и ракита жълти дюли!“ Христом. ВВ II, 224.

На въ`рба. Разг. Ирон. Никога. И като хукват разни народи с коли и пеши — чужди туристи в страна долинска песни да слушат… Песни долински, ама на върба. Р. Ралин, ВМ, 46. Разправял им, че щяло да мине време, превратаджийте щели да се компрометират, щял да се роди нов Стамболийски и Земеделският съюз отново щял да дойде на власт. — Да се роди нов Стамболийски ли? — усмихна се иронично Въкрил. — На върба! Г. Караславов, ОХ IV, 425.


ВЪРБА`К, мн. -ци, м. Върбалак. Недалеко от Русе един остров, покрит с върбак, израстваше сред реката, стесняваше я и я делеше на два ръкава. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. Реката е изместила коритото си — където се къпехме, сега е висок, гъст върбак. Ил. Волен, МДС, 28. — Ами накъде да закара момчето воловете да ги пасе? — Край реката, из върбака, около цялата лъка… Ц. Гинчев, ГК, 47. По срещните върбаци .. висеше скреж. Елин Пелин, Съч. II, 192.


ВЪРБАЛА`К, мн. -ци, м. 1. Събир. Много върби, гъсто израснали на едно място; върбак. Тук стърчи прогнил улей, под него търкулнат воденичен камък, татък из върбалака се мярка грохналата стряха на воденицата. П. Тодоров, И II, 45. Върбалакът по бреговете на Дунав започна свежо да жълтее, а после бързо се раззелени. П. Здравков, НД, 89. Той обичаше тези места — и крайречния върбалак, и наклонените към пътя ливади, и големите стари брястове около воденицата. Ем. Манов, ДСР, 484.

2. Само мн. Големи върбови дървета. Над реката, .., над върбалаците пред водениците .. грееше чудно, ласкаво зимно слънце. Г. Караславов, ОХ III, 493. Все пак Горан огледа върбалаците, надвесени над водата. Ив. Гайдаров, ДЧ, 144.

— Друга (диал.) форма: върбола`к.


ВЪРБЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от върба; върбица, върбичка1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪ`РБИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Върбов.

Завързвам / завържа като върбино грозде. Диал. Ирон. Не завързвам, не давам плод.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪРБИ`НА1 ж. Диал. 1. Клонка, вейка от върба. В една от тия [манастирски] килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156.

2. Събир. Клони на върба (Н. Геров, РБЯ).

3. Увел. от върба; върбище (Ст. Младенов, БТР).


ВЪРБИ`НА2 ж. Върбинка. Обикновено това гнездо [родната къща] биваше двукатна къща, големият двор на която бе постлан с камъни или плочи, и градина в дъното, дето растяха дървета .. и цъфтяха върбини, димитровчета и парички. К. Константинов, ППГ, 50. Осъмваше утром горката им майка, / и вечер замръкваше тамо, / .. / Гробове им черни реди и полива, / обкича с босил и върбина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50.


ВЪРБИ`НКА ж. 1. Тревисто растение със срещуположни листа и дребни бледолилави цветове; върбина2. Verbena officinalis.

2. Градинско растение с ароматични бели, розови и пурпурни цветове; върбина2. Verbena hybrida. Днес майсторите-цветари наред с другата си работа започнаха да сеят в готовите сандъчета още един вид цвете — върбинка. ВН, 1960, бр. 2638, 1. Вижте мойта сестричка / посади си лехичка; / по средата с латинка, / в края пъстра върбинка! В. Паспалеева, МСС, 5.


ВЪРБИ`ЦА ж. 1. Умал. от върба; върбичка. У Недини слънце грее, върбо ле, върбо, върбице ле! / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.

2. Събир. Малко набрани върбови клонки (Ст. Младенов, БТР).


ВЪРБИ`ЧКА ж. Умал. от върба; върбица. Като изръфа набързо всичко и като размаза мазнината по дланите си, той мина през воденицата, отиде на изворчето, легна на корем, напи се, като си поемаше шумно дъх, и се оттегли в сянката на две млади върбички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251.


ВЪ`РБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от дървото върба. А пък така много му се искаше на момчето да си има хубаво ножче, напролет да резне с него върбов клон, да потече сок и да си направи пискун. Сп. Кралевски, ВО, 17. По бреговете на реката прибягваха деца и кършеха върбови клонки. К. Петканов, ОБ, 129. В лявата си ръка той държеше тънка върбова пръчица с няколко продълговати листенца накрая. Д. Талев, И, 9. Извън върбовата сянка ярко прежуряше августското слънце и гореше всеки подрастящ стрък, всяка крехка зеленинка. Ц. Церковски, Съч. III, 38.

2. Който се състои от върби. Бреговете [на Дунава] са обкитени тук-таме с върбови горички, а виждат се по средата и малки песъчливи островчета. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 120. Месечината, която слизаше над върбовата кория, поклати глава възмутена, скри се зад дърветата и вече не се показа. А. Каралийчев, ПГ, 147. Гордият генерал трепна и мигом насочи бинокъла си надолу, къде върбовия гъсталак, отгдето неприятелят в гъсти колони вече настъпваше. Ц. Церковски, Съч. III, 132.

3. Който е направен, изработен от върба. Едно дете, пеейки непонятна варварска песен, опразваше с шепи дребна риба от един върбов кош. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. Те [катунарите] ще нощуват тук. Скоро лумват огньове, задумкват дайрета, засвирва върбова свирка. П. Незнакомов, СНП, 216.


Върбова сянка. Място, където може да се седи без работа. Тук не е върбова сянка.


ВЪРБОВИ`НА ж. Диал. Отсечен върбов клон. Речехме ли пък да напалим печката със суровите дунавски върбовини, само опушена от ловци в дупката си лисица би могла да разбере защо проливахме толкова горчиви и подлютени сълзи… О. Василев, ЖБ, 350.


ВЪРБО`ВКА ж. Тревисто растение с листа, подобни на върба и пурпурни или розови цветове, разположени на съцветия, което расте по бреговете на реки, ливади, поляни; върболика. Epilobium.


ВЪРБОЛИ`КА ж. Диал. Върбовка. В гората пък ще срещнете петровия кръст, жълтия лен, синята тинтява, .., червения карамфил и стройните стъбла с красиви розови съцветия на върболиката. Ив. Димитров, ОП, 24. Под огромните листа на омана, огризани като дантела от гъсеници, надничаше върболиката, а от разпуканите й шушулчици вятърът отнасяше ситни пухести семенца. П. Бобев, ЗП, 133.


ВЪ`РВА ж. Диал. Връв. Той [Левски] се засили, скочи високо… над острите дълги колове и забучените въз тях леси… Изведнъж нещо го дръпна, закачи се — вървата на навоя ли? Ст. Дичев, ЗС II, 713. Той завиваше небрежно черната върва върху навущъка си и дори не трепна. Г. Караславов, ОХ II, 652. Трудно се изправяше от кревата. Преди една седмица идва брат му да го види и на бела закова кълчищна върва, за нея се държеше, като ставаше. М. Яворски, ХСП, 277. Щерьо беше станал и оправяше вървата с чушки. Д. Кисьов, Щ, 307. Когато са случеше да носят пушки, тие ги спущаха във водата, вързани с върва, от каика и спираха пред дома на баба Тонка. З. Стоянов, ЗБВ I, 132. -„Земи ма, земи, Нацке ма / от мене върва жълтица.“/ — „Пусти остали жълтици, / при мойте бели бешлици“. Нар. пес., СбВСт, 617.


ВЪРВАРЯ` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, несв., непрех. Диал. Нижа се, провървям се. — Нека дойде Веско да си хапне черешки. Толкова народ се вървари все уж да помогне, а гледа повече да слага в устата си. Кр. Григоров, ПЧ, 135.


ВЪРВЕ`Ж1, мн. няма, м. 1. Движение с ходене, крачене в някаква посока; вървене, ходене, ход. От възкачването на падината войниците и полицаите се замориха, дебелият сняг затрудняваше вървежа им и те започнаха да събличат шинелите си. Д. Ангелов, ЖС, 390. Сега Ботев бе вече в Букурещ, крачеше по същите ония улици, които познаваше, и крачеше с вълнение, което личеше по вървежа му — ту бръз, ту занесен, ту стремителен и отривист. Ст. Дичев, ЗС II, 601. От черква тя се връща малко по-късно, че нейният вървеж е по-бавен. Т. Влайков, Пр I, 85. Конят с мъка вече крачеше, уморен от предишния вървеж. Ив. Вазов, Съч. XV, 80.

2. Разш. Движение, обикн. на превозно средство в някаква посока. Влакът взе да забавя вървежа си. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 13. През нощта параходът спираше вървежа си няколко пъти. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Колелетата равномерно тропотяха от умерения вървеж, кабриолетът едва се клатушкаше, когато те попадаха в някоя хлътнина по шосето. Т. Харманджиев, Р, 22.

3. Прен. Протичане, преминаване (на време, мисли и др.); ход. Но в душите им като жив, тлеещ огън, гори тая вяра, която им дава търпението да не чувствуват вървежа и на вековете. Й. Йовков, Разк. III, 93. Без да му мисли много, той заповяда .. да му доведат на всяка цена тайнственото същество, чиято неочаквана поява обърка изведнаж спокойния вървеж на мислите му. Св. Минков, Избр. пр, 117. Бай Нончо .. обичаше искрено, от душа, простите и отрудени хора. Тази любов нарушаваше понякога лекия и безгрижен вървеж на дните му. А. Гуляшки, СВ, 28. Родопи горделиви — .. / От вашта област светла, по-близко до небето, / аз тайната бих лесно разбрал на битието, / на времето вървежа, на хаоса гласа. Ив. Вазов, Съч. II, 28-31.

4. Прен. Остар. Развитие, протичане на процес, дейност; ход. Нужно е да споменем за устройството, което депутатите предвидяха за българската национална църква. Хронологически тоя въпрос биде разрешен по-рано, но ние го отделихме от общия вървеж на разискванията, за да го разгледаме по-обширно в свръзка с българските партии преди Освобождението и с руската политика в Изток. С. Радев, ССБ, 99. Често той понаднича и в класното отделение, за да контролира вървежа на образователното дело в градеца. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. Но Иван Белин знаеше вървежа на световните работи и не се отчайваше. Й. Йовков, ВАХ, 155. А цар Симеон следеше от една височина вървежа на боя. Н. Райнов, ВДБ, 65. Всички въстаници, .., с първото ни още пристигане, наобиколиха ни, да разпитват за туй и онуй по вървежа на въстанието. З. Стоянов, ЗБВ II, 99. Тоя връвеж на работите в нашата отделна народна черква гръцката патриархия не гледаше с добро око. Лет., 1873, 284.

5. Начин на вървене, ходене; походка. От тъмнината се отдели и дойде при нея мъж — по вървежа се познаваше, че е строен, млад. Й. Йовков, ЖС, 197. Спокоен беше и вървежът му. Движеше се бавно, със ситен ход, малко прегърбен, с наведена глава. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 51. По-късно от вратника излезе плещест мъж. Обърна се, извика на човека, който беше в двора, и с тежък вървеж се насочи към кръчмата. К. Петканов, ОБ, 213. Вървежът на тая жена бе поривист, младежки. Ст. Дичев, ЗС II, 325. — Преде, преде! — провикваше се Теохарий, като се любуваше на хубавия вървеж на коня. Й. Йовков, ПК, 185.

6. Диал. Място, по което се върви; път, пътека. Още от върха на баира аз видях бае Васила, че беше спрял талигата насред пътя, малко по-назад от мястото, дето нашият вървеж се кръстосваше с шосето. Т. Влайков, РП I, 8. — Виждам. Но все оттук ли отиват на извора? .. Минават… Тук си е вървеж. Особено неделен ден… ВН, 1960, бр. 2658, 4.

На вървеж. Диал. С бавен ход, ходом. Циганчетата бяха вещи на тая работа; хвърлиха се на конете, взеха по един дълъг камшик, уловиха юздите и пуснаха полека, на вървеж конете къде Син вир. Ц. Гинчев, ГК, 257.


ВЪРВЕ`Ж2, мн. няма, м. Диал. Стомашно разстройство; диария, дрисък.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪ`РВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е направен от връв. Те шибаха с ожесточение, с вървеното си камшиче .. дървената коническа топка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 52.


ВЪРВЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вървя. Но вървенето в тъмнината под слабата светлина на звездите бе трудно и бавно. Д. Димов, Т, 573. А че е жена — личеше по всичко: и по вървенето, и по белия ръченик… Ст. Марков, ДБ, 124. Вървим един зад друг, .. С отмерена походка, която излъчва първична наслада от самото вървене. Бл. Димитрова, Лав., 18.


ВЪ`РВЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от въ`рвя.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език…, 1941.


ВЪРВЕНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Оживен път; вървище. Минаващото през Стипоне Цариградско шосе е било винаги вървеник на римляни, кръстоносци и накрая на турци. Г. Белев, ПЕМ, 13.

2. Върволица. По пътя за постницата на свети Лука беше вървеник от хора — старци, мъже, жени и деца. Г. Белев, ПЕМ, 60.


ВЪРВЕШКА`ТА нареч. Вървешком.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.


ВЪРВЕШКО`М нареч. Като вървя, по време на вървене; вървешката. Друг път те се спираха, говореха си с доближени глави, но сега само си кимваха, вървешком си разменяха по някоя дума и отминаваха всяка по своя път. Б. Несторов, АР, 93. Тя идеше и плетеше вървешком. Й. Йовков, ПГ, 219. Мануш захвърли вилата, грабна палтото си от плета и вървешком го облече. Й. Петров, МВ, 95. Саша бързо минаваше покрай тях, поздравяваше ги вървешком и подтичваше нагоре, развълнувана и щастлива. Ст. Марков, ДБ, 353.


ВЪРВИ`ЦА ж. Умал. от връв (в 1 и 2 знач.); вървичка. Защитникът й адвокат, .., с окачени на черна вървица очила, .., поиска думата. Ив. Вазов, Разк. XIII, 22. Той ме погледна смутено, но бързо реши и припна към прозореца, който отвори, и с една малка връвица???, що висеше там, измъкна привързано — писъмце. Св. Миларов,


ВЪРВИ`ЧКА ж. Умал. от връв (в 1 и 2 знач.); вървица.

ВЪ`РВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Място, където вървят, минават постоянно много хора или животни; път, вървеник. По едно време пътят им напусна билото на планината и тръгна из един дол. Хайдушко вървище беше едно време това място. Й. Йовков, СЛ, 186. Те се изкачиха по рътлината, прекосиха еленово вървище и вдигнаха две сърни, които избягаха с тропот към долината. Ем. Станев, ПЕГ, 25. А не мина кой знае колко време и из вървището, по снега, се проточи надолу към селото черна върволица от шейни, коне и хора. Ил. Волен, ДД, 119. Станил и Саулето хванаха пътечката под шосето, която вървеше към било Ходжовица. Оттам минаваше обичайното вървище на бракониерите за ония скалисти височини, където се намираха непристъпните свърталища на дивите кози. Н. Хайтов, ПП, 23-24. Спусна се из вървището на стадата за водопоя и подкара край малката брезова горица. О. Василев, Т, 136.

2. Върволица. Рев се понесе около стената след думите на бай Мицо и по стълбите се образуваха нови вървища от воеводи и войници. Й. Вълчев, СКН, 196. А мъглите отново ни обгръщаха. Играеха около нас, .., сгъстяваха се, .., кълбяха се като облаци, лудееха из планината. И нещо шушнеха измежду моренните камъни и скали, тръгваха на вървища между тях. Ст. Станчев, ПЯС, 54-55.


ВЪРВОЛИ`ЦА ж. 1. Множество живи същества или предмети, които се движат в редица едни след други; низ, върволяк. Една върволица хора се точеше бавно по широкия път към водениците. А. Каменова, ХГ, 94. По отсрещния гол рид слизаха още хора и техните черни върволици приличаха на мътни порои. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Овцете се точеха на дълга върволица към къра. Й. Йовков, ЧКГ, 96. По двете страни на калното шосе непрекъснато се точеха безкрайни обозни кервани .. Бае Стоян., следеше с очи тия безкрайни върволици от коли. Елин Пелин, Съч. II, 154. Отдолу заскърцаха коля. Селяни от околните села идеха на пазар .., те се занизаха в дълга върволица, краят на която се губеше далеч зад бачийницата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8. Пред склада на интендантството чакаше дълга върволица от камиони, натоварени с материали. Д. Димов, Т, 535-536.

2. Прен. Само ед. Ред, множество от мисли, преживявания, събития, явления следващи едни след други; низ. И мислите се нижат, нижат, и стават безкрайна нагорещена върволица. Д. Немиров, Б, 98. — Една върволица случайности ме задържаха… Ив. Вазов, Съч. XXVII, 122. Животът на народа е дълга върволица от събития. ЛФ, 1958, бр. 47, 4. А утрото дохожда и пак си отминава — / безкрайна върволица от радост и тегла. Хр. Ясенов, Събр. пр, 89. Моят ден бе върволица смътна / от измами, мъка и любов. Н. Ракитин, С II, 35.


ВЪРВОЛЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Множество, което се движи непрекъснато; върволица, низ. Тълпи минувачи от вси страни се срещаха, .., спираха, разотиваха, сменяни от нови талази човешки върволяк. Ив. Вазов, Съч. X, 14. Града на крак дигнаха / вестците, — и на бой юнаци провървяха / на върволяци там, на куп и на саме. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 210. Ей дядо Ангел слиза, / а подир него се наниза / цял върволяк. К. Христов, ЧБ, 83.


ВЪРВЯ`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. вървя`л, -а, -о, мн. върве`ли, несв., непрех. 1. Движа се, пристъпвам, крача в някаква посока; ходя. Върви [Никола] с Илия между землянките, спира се ту при едни, ту при други войници, здрависва се, говори с познати и непознати. Й. Йовков, Разк. I, 14-15. Тогава тя тръгнала и вървяла цяла нощ, додето стигнала една гъста гора. Ас. Разцветников, СН (превод), 46-47. После видя и други коли за гарата. Но не искаше да чака и да продължи с трамвай, а все така пешком вървеше към къщи. М. Грубешлиева, ПП, 270. Конете, като чувствуваха, че наближава вечерта и почивката, с нова енергия продължаваха да вървят. Ив. Вазов, Съч. XII, 122. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо, прави усилие и върви успоредно с него. Елин Пелин, Съч. I, 149. // Имам способност, мога да се движа, да пристъпвам, да крача; ходя. Детето вече върви. // За облаци — движа се, нося се. Още вървяха разкъсани облаци и слънцето ту се затуляше, ту светваше. Й. Йовков, ЧКГ, 50. // За вода, течение — тека, движа се. — Младите са като вода: насам я отбиеш — върви, натам я отбиеш, пак върви… Г. Караславов, С, 51. — А теченията как вървят?… Успоредно с брега или навътре към морето?… П. Вежинов, ДБ, 232. Тя ме носи… тихо ми говори [книгата] / как ще стихнат буйни ветрове, / как реките ще вървят нагоре — / да оглеждат звездни светове. Цв. Ангелов, НП, 55. // Движа се, пътувам с някакво превозно средство. — Едно време чифликът беше голям. Трябваше да вървиш цял час с талига, че да изминеш мерата му от единия край до другия. Й. Йовков, ЧКГ, 59. Когато файтонът навлезе в една липова гора, Иречек почна да мечтае: летен ден, птици чуруликат, липите цъфтят и той върви под тях на кон. А. Каралийчев, ПГ, 189. • Обр. Но мисълта му не вървеше напред заедно с него. Тя се връщаше назад, тя търсеше спомените. Елин Пелин, Съч. III, 159. И в това царство кърваво, грешно, / .. / Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своя свещен конец… / Ще викнем ние: „хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. Трепнали край черните стени, / стъпките размерено кънтят / и след мен невидими вървят / жалби за преминалите дни. Д. Дебелянов, С 1936, 26.

2. За превозно средство — движа се в някаква посока. Еньо видя насреща си по безлюдния път бавно да върви волска кола. Елин Пелин, Съч. III, 164. Като се надигна и погледна през плета, Лазар Бодура видя, че по пътя между нивите вървеше голяма покрита каруца и идеше насам. Й. Йовков, ВАХ, 168. Влакът от няколко минути върви край кварталите на Вроцлав. Н. Фурнаджиев, МП, 80. До едно време лодката вървеше успоредно с него [брега], като оставяше на бързея да я влачи напред. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77.

3. Тръгвам, отправям се отнякъде, за да отида на друго място. — Ще си ида, още сега ей… / — Ти си луда! / — Луда, не луда, ще вървя. Ив. Вазов, Съч. XI, 10. Той стои на вратата на землянката, колебае се и не знае да върви ли или да остане. Й. Йовков, Разк. I, 59. Влезе Калин и, .., забеляза на жена си: — Кино, в къщи всичката работа стои, а ти си тръгнала по махалата. Я върви в къщи! К. Петканов, МЗК, 219. — Щом не искаш, няма да вървя… Да не мислиш, че толкова съм заритал за Германия. Само кажи и… оставам. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. // Обикн. в пов. За подканване — тръгвам, напускам мястото, където се намирам в момента; отивам си. — Е, ти прощавай, братче Павле, ние да вървим, че денят напредва. Елин Пелин, Съч. III, 35. — Хайде, хайде, качвай се — засмя се Иван. — Да вървим, че окъсняхме. Й. Йовков, ПГ, 13. — Да вървим — казвам аз, като побутвам другаря си с лакът. Л. Стоянов, X, 35. Съвсем нечакано той скочи и каза, че е време да вървят. Й. Йовков, СЛ, 40.

4. Разг. Обикн. с предл. на или следв. изр. със съюз да. Отивам, отправям се някъде с цел да върша нещо; ида. — Защо стоиш на крепостта и се смееш? Момчила обкръжиха. Върви му на помощ! Ст. Загорчинов, ДП, 101. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, .., — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! .. — Студ не студ, нека върви да се учи, говедото — обърна се сърдито Вуте. Елин Пелин, Съч. IV, 241. По едно време затумка нещо като барабан и всред шума прозвуча ясно гласът на най-големия ми син — ученик: — Селяни, хе-е-е-й! Всеки да върви да плаща данъка си. Ц. Церковски, Съч. III, 173. Всички в залата викаха високо, готови да вървят на борба. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 300. И чу се вест низ село, че наскоро / ще е й сватба. Дружки и недружки / у Ралица на добър час вървяха; / и всички тя посрещаше засмяна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Да изпълним дума заветна — / на смърт, братко, на смърт да вървим! Хр. Ботев, Съч., 1929, 18. // Отивам някъде, за да изпълнявам някаква функция, служба; ида. — Бягали хората другаде да търсят поминък. И чичо Стефан се канел да върви учител в Пловдив. В. Геновска, СГ, 15. // С предл. в. Отивам някъде; ида. Таман се стягала тя да върви в черкова, .., кога токо иде Марин и с него наедно един коприщенин от пазарката. Т. Влайков, Съч. II, 32. — Комуто се не харесва тука, нека върви в московията… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 193. — А кой ще му [на каруцаря] плати за коня? — Да върви в командатурата, там ще му платят. Д. Ангелов, ЖС, 14.

5. С обст. поясн. за място или начин. За път, граница и др. — имам определена посока, простирам се, минавам през определено място. В началото то [шосето] вървеше успоредно на Средиземно море. Др. Асенов, СВ, 63. Пътят върви между обработени ниви. К. Величков, ПССъч. I, 49. Пътеката върви по линията, между хълмища и скали, ръждиви и мокри в тоя слънчев мартенски ден. К. Константинов, ПЗ, 30. Турската граница върви по билото на бърдото, дето е Царев връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 57. От двете страни се издигат рътове, ..; те вървят успоредно на юг. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. И той [царят] се приближи до зида, който вървеше по самия ръб на хълма. Ст. Загорчинов, ДП, 368. От тая поляна до крепостта вървят калени тръби. Още ги ровим, та леем от тях куршуми. А. Дончев, ВР, 100.

6. Разг. За име, песен, мълва — разпространявам се, нося се, предавам се от човек на човек. Както навсякъде, така и тук, преди него [Самуила] и по-бързо от коня му вървеше неговото прославено име. Д. Талев, С II, 116-117. Името Бенковски вървеше от уста в уста. З. Стоянов, ЗБВ II, 57. Из Конаре вървяха много песни — от Доспата и от Тракия .. — и в тях се говореше за цар Ясен и царица Мара. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 125. — Отвъд от уста в уста вървяло по махалата: — Като не сме пущали наникъде дъщеря си, тя се захласнала подир оногози… П. Тодоров, Събр. пр II, 256. И за нея не вървяха приказки, вън от тази, че ханъмата на Омер Пазвантоглу, заточеника, не била с всичкия си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 148. „Умря!“ „Умря!“ — се таз вървеше реч / наоколо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 120.

7. Разг. С предл. против, срещу. Действам, обявявам се против някого, нещо. — А-ха! Тъй ли?… Да ми отвръщаш ти… на мене!… Да вървиш срещу баща си… срещу интересите си… Неблагодарник!… Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. — Заедно с комунистите трябва да арестуваме и няколко по-бедни селяни. Тогава другите ще се изплашат и няма да вървят против властта. М. Марчевски, МП, 140-141. Най-сетне князът му отговорил, че не може да върви против волята на народа си. НБ, 1876, бр. 9, 36. На юношеството е потребно движение. Ако го принудим да работи само с мозъка си и да живее като безжизнен труп, то го накарваме да върви против природата. Знан., 1875, бр. 1, 10.

8. Разг. С предл. с. В съгласие съм с някого, споделям, приемам неговите възгледи, убеждения. Вие искате нашите емигранти да се обявят против Русия, да, ясно! А с кого да вървят тогава? Ст. Дичев, ЗС II, 278. — А при това голяма част от селото и от селяните пак вървят с него… Т. Влайков, Съч. III, 233. Старият Полит Стоянов, който по-рано все намираше сгода да се отбие в кръчмите, където високо и рязко осъждаше и се заканваше на всички, които не вървяха с новата власт, започна да се заседява у дома си. Г. Караславов, ОХ IV, 473. // Остар. С предл. по. Постъпвам, действам според определени принципни схващания, ръководя се от известни принципи, разбирания в постъпките си. Франция желае да са сближи с Русия ..; но Русия остава хладнокръвна и върви по старата си програма. С, 1872, бр. 48, 383-384. П. Що ся разумява от тези думи Исусови? О. От тях ся разумява, че человеците само тогава имат право да ся надеят на божията помощ, когато вървят по божиите заповеди. КТЕМ, 34.

9. Разг. Обикн. с обст. поясн. за начин. Показвам, проявявам развитие в известно отношение, в някаква насока. — Аз се занимавам системно като редовен гимназист. Някакво чувство на гордост ме обзема, че все пак вървя наравно с моите бивши съученици, и зная ако не колкото тях, то приблизително. С. Таджер, ПМ, 116. — Ти познаваш ли синовете на Редингота? .. — Стефан, изключения ли? — Да. — Е… Какво? — Нищо… Вървеше добре в гимназията… Умно момче. Д. Димов, Т, 11. — Е, как вървеше моят син? Създаваше ли ви много тревоги? — иска да се осведоми майката. Цв. Ангелов, ЧД, 239. Лицето му бе добило пръстен цвят, .. И тя, и всички по-възрастни в семейството, разбираха накъде върви старецът и всички плачеха. Д. Ангелов, ЖС, 189.

10. Обикн. с обст. поясн. за начин. За растение — раста, развивам се. Малката девойка и сама знаеше, че разсадът й покълна добре и ще върви добре. Н. Каралиева, Н, 149. В градината на Агрономическия факултет видяхме присадените дини върху дръже на кратуни. Те растат буйно и вървят с един месец по-рано от обикновените. А. Каралийчев, ПД, 55.

11. За механизъм — действам, работя. — Часовника нося, дядо Гило. Както вървеше, изведнъж спря. Не сме го бутнали, а сам си спря. А. Каменова, ХГ, 203. Ето високата каменна звънарня с часовника, който и днес върви правилно, изработени от тукашен майстор. К. Константинов, НЗХ, 51-52. Машината вървеше леко, заварката излезе гладка и конструкцията не се изкриви. Д. Кисьов, Щ, 477. В онова време тези воденични вървяха и зиме, и лете, защото изворите не бяха още затлачени, както са сега. Ц. Гинчев, ГК, 321.

12. Обикн. с обст. поясн. за начин. За явление, събитие, работа и др. — протичам, развивам се, намирам се в процес на осъществяване. През първото десетилетие на XX в. развитието на капитализма в България вървяло с бърз темп. Увеличил се броят на фабриките. Ист. VII кл, 112. Преди години, като питаха бай Донча как върви работата, той винаги отговаряше: — Карам си я полека-лека, като бубулечка. А. Каралийчев, В, 80. В първите дни работата в училище вървеше мудно. Учениците не можеха бързо да свикнат с новия учител. Д. Марчевски, ДВ, 65. Още рано сутринта Гороломов тръгна да наглежда как вървят изборите в разните секции. Й. Йовков, ПГ, 268. — Димовице, как върви жътвата? Ще смогнеш ли да я прибереш? К. Петканов, МЗК, 71. Боят вървеше още спокойно и бавно. Й. Йовков, Разк. II, 212-213. Успоредно с подготовката на спектакъла върви и подготовката на декорите, на костюмите в ателиетата. Т, 1954, кн. 1, 62.

13. За работа, дейност и под. — успешно, добре протичам, ставам, осъществявам се; споря. — Хубава е и занаятчийската работа, .. Почтено нещо е. Стига само да върви. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. — Та той ли е виновен? Изтеглиха го хората, че е способен — намесва се от време на време Гмуреца. — Помните ли, че дорде беше той, стопанството вървеше. Ст. Даскалов, СЛ, 49. — Търговията ни от някое време не върви: осиромаша народът, не купува такива стоки, като нашите. Д. Талев, ПК, 754. Аз си нямам нито педя земица, а и занаятът не върви. Д. Спространов, С, 92-93. Посещенията при баба Донка зачестиха, но пазарлъкът нещо не вървеше. СбСт, 149. С Катя се виждаха често, но разговорите с нея някак не вървяха. М. Грубешлиева, ПИУ, 126. Работата му вървеше. // Разг. Обикн. с обст. поясн. за начин. За реч, говор — изказан съм, изразен съм по начин, означен от обст. поясн. Речта на Яворов този път вървеше по-гладко, макар че той се запъваше по навик от време на време. М. Кремен, РЯ, 82.

14. Безл. Само 3 л. ед. Обикн. в съчет. с не. Няма сполука, успех (обикн. във всичко). — Какво нещо е туй съдбата! — Не върви, не върви, па като рукне изведнъж!… Ст. Костов, Избр. тв, 378. — Ето че и колелото се разхлопа. Шината ще излезе. Не върви днес и туйто… Не върви… Й. Йовков, Разк. III, 38. — Учих се шивачка — не вървя: тия тънки пръстчета непривикнали да държат иглата дълго… Ив. Вазов, Съч. XXVII, 53. — Изведнъж се появи някакво препятствие — камък. Не върви и не върви… Нищо не помага — нито кирката, нито длетото. Д. Спространов, С, 39.

15. Прен. За време — преминавам, протичам. Той нарушаваше работата на мислите ни само кога погледваше часовника си, а той го вадеше много често, за да види кой час е, и намираше, че времето почти не върви. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 108. Времето вървеше убийствено бавно. Ем. Станев, ВТВ, 49. Беше доста късно след обед, .., късият зимен ден вървеше към своя край. Д. Талев, ЖС, 149. А дните вървяха. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха студените есенни утрини и вечери. Г. Райчев, ЗК, 79. Така вървяха нашите съвсем еднакви, равни вечери. К. Константинов, ППГ, 323. Нощта вървеше бавно. Елин Пелин, Съч. III, 77. „Вървят годинките! Ще направим ли наистина нещо в живота си?!“ Й. Вълчев, СКН, 37.

16. За положение, състояние и др. — следвам, продължавам по някакъв начин без промяна известно време. — Тая вечер ще работим извънредно, момчета .. — Бай Щерьо, тая няма да върви тъй… Почнаха много често тия извънредни, знаеш… М. Грубешлиева, ПИУ, 50. Старият Ташков разбра, че всичко се мени бързо, троши се и се преобразява. А на него не му се искаше да се мени, искаше му се всичко да си върви така, както си е вървяло досега. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 158. • Безл. Аз само от време на време — .. — минавах покрай Белиловци, но дворът им беше пуст, къщата им беше тиха… И така вървя година-две. Ил. Волен, МДС, 26-27. Мина тъй, в мир, любов и радост доста време. Султана беше доволна от новата си снаха, .. Дай боже, да върви все така. Д. Талев, ПК, 13. — Защо стоите там [на фронта], та не се върнете? Или чакате до един да ви избият? Ако все тъй върви, един ден ще осъмнем не само голи и боси, но и без зърно жито. К. Петканов, МЗК, 141.

17. Разг. За пари, хранителни продукти и др. — изразходвам се, харча се, консумирам се бързо, за кратко време. И захванаха да вървят жълтичките, които невяста Панчовица с такъв труд и с такава мъка беше спестила. Т. Влайков, Съч. II, 139. Уверяваше, че в разстояние на десет дена надали щяло да са набират да е спал десет часа; а черното кафе вървеше чаша подир чаша. З. Стоянов, ЗБВ I, 361. Устата работят, виното върви, гълтат гърлата, шетачките шетат, Моралията се подсмива някак дяволски и гледа весело на бай Маня. Ц. Церковски, Съч. III, 239. Отново трапезата са пречистя, изново са заприносят ястия от хубави по-хубави; а виното се върви. Ил. Блъсков, ПБ I, 52. — То и сега, булка Иванице… наточихме две тенекии олио, ама нали сме си множко, върви… Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. — Топлият хляб върви, оставяй го да изсъхва — заръчаше Илия на жена си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325. // Разг. За храна, питие — лесно, без усилие се приемам, поглъщам. — Остава само да се запиете една-две седмици, до вършитбата… Погрижихте ли се поне да има повечко ракия, че в тия горещини виното не върви? Др. Асенов, СВ, 137. Вино кокале нема — върви. Пие се лесно. Посл., СбНУ XXV, 38. Хлябът днес не върви, много е сух.

18. Прен. Разг. За стока — търся се, харча се. Пазарът току-що се оживяваше. Маслото се търсеше и Багрила бързо продаде. Не вървеше бобът. Можеха и да замръкнат с него. М. Яворски, ХП, 46. — Е, какво — започна Марков и се зачерви от едвам сдържан гняв. — Басми, тантели, разни там джунджурии, а сега и съдове… — Да — отговори едва-едва усмихнат Бабулев. — Взех малко, да опитам. Ако вървят, ще доставя повеке. Д. Талев, ПК, 776. През великденската ваканция, когато кварталът горе бе пълен с чужденци, цигарите вървяха повече от всякога и можех да пестя, без да намалявам разходите. Б. Райнов, ДВ, 166.

19. Прен. Разг. С обст. поясн. за начин. За стока — продавам се, харча се на определена цена. В града той нито попита на каква цена върви житото. Й. Йовков, ВАХ, 30. — Да не мислиш, че не знам цената на биволите! Те вървят по-евтино. Но за да не спорим, ще ти дам още два пола. Дръж! А. Каралийчев, ТР, 194. Около масите бе насядала пъстра публика .. Евреите дъвчеха семки и плюеха люспите на земята. Те и тук продължаваха да говорят за търговските сделки — как вървят на международния пазар ксантийските тютюни. Д. Спространов, С, 45. Сто хиляди гроша. И все в желязо, в мед. А златото върви днес сто и осемдесет гроша за лира. Колко прави това? Пет-шестотин лири. Ст. Дичев, ЗС II, 647. — Защо ми е ултрасептил? — .. — С него можете да купите всичко… Донесох го от България и тук върви като злато. Д. Димов, Т, 543.

20. Прен. Разг. За пари, ценни книжа и под. — имам стойност, в употреба съм; важа. В страната [Андора] вървят френските и испанските пари, защото тя няма свои монети. Л. Мелнишки, ПП, 134. Една нощ преспаха в Сомбор, .. На пазара редом с югославянските динари вървяха и алуминиевите унгарски пенгьо. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Бори се намръщи: „Кога ще напреднем най-после. Яйцето все си остава най-удобна размянка, а най-старите ромейски пари ще вървят, изглежда, докато се изтъркат на песъчинки!…“ Й. Вълчев, СКН, 37. — Както сигурно си чул, Славов плаща не с пари, а с купончета, а те вървят само в неговата бакалница. X. Русев, ХПЗ, 75. — Дядо Андрей, хем да внимаваш, като отидеш да пуснеш в тъмнота стаичка — подгънати бюлетинки не вървят… К. Калчев, ЖП, 107.

21. Разг. За заплата, надница, лихва и под. — редовно, без прекъсване бивам изплащан, начисляван и пр.; тека. До`бра .. тича объркано насам-натам и стряска майсторите: — По-сръчно пипайте, хей, не се помайвайте! Вашите надници вървят, а моите деца спят на ачика в градината… С. Северняк, ОНК, 134. Назначиха го на работа и заплатата му върви.Парите са вложени в банката и лихвите вървят.

22. Разг. Обикн. с предл. на. Подхождам, стоя добре, отивам на някого или на нещо. На широкото му красиво лице с двойна брада вървеше много добре златната корона. Ст. Загорчинов, ДП, 253. Приятен рус мъж, с мустаци, които много вървяха на сивата австрийска униформа, той се разхождаше из улиците винаги сам. К. Константинов, ППГ, 311. Учителката слага две черешки на ухото ми. Аз ги махам, защото мъжете не носят обици. Слагам черешките на нейното ухо и казвам: — На твоето ушо по` върви. К. Калчев, ПИЖ, 153. // Съчетавам се добре на вкус, цвят и под.; подхождам си. — Дръж — и той й [на жена си] подаде зимбила, — нося ти нещо да сготвиш за утре — агнешко, .., прияло ми се е агнешко печено. Ето и винцето, агнето не върви без винце. Д. Спространов, С, 89. — Мараба, господин Ефремов! Няма ли да изпиете с нас един пелин? .. — Вече пих бира… Не върви бира с пелин. М. Грубешлиева, ПИУ, 68.

23. Разг. Само безл. върви. Обикн. с отриц. не или във въпрос, изр. и обикн. в състав, сказ. със съюз да и следв. гл. Не е подходящо, не е приемливо, не е редно; не иде1, не идва, не подхожда. Да лъжа, че не съм го чул, не върви. Гласът му е един такъв дебел и силен. СбСт, 394. — Сегашната война не е като миналите. Само с „ура“ и „на нож“ не върви .. Сега, братлета, се воюва не само с кураж, а и с акъл. П. Вежинов, ЗЧР, 27. Да обади само Гърбуна, не върви. Такъв проклет човек само от яд ще издаде и Ганка. Д. Немиров, Д № 9, 99. — Библиотеката ми е долу и не винаги е удобно да се иде там за някоя книга. Наистина квартирантите са добри хора, .., но неудобно е, не върви… Г. Караславов, Избр. съч. IV, 354. Не върви тетка да ми шие, а аз да чета. В. Бончева, АП, 52. — Походих, поскитах — продължи Васил. — А с калугерското расо някак не върви; не бива, мисля аз! Ст. Дичев, ЗС I, 253.

24. Разг. Само в пов. и следв. глагол (също в пов.). За изразяване на подкана, настояване да се извърши действието, означавано от следващия глагол; иди, ела, хайде. Вуйчото му подаваше ръката си. — Хайде от мен да замине рече той. — Добре си дошъл! Майка му повторно го подтикна. — Върви, сине, върви, целуни ръка на вуйча си; кръстник ти е! Неохотно Васил пристъпи. Ст. Дичев, ЗС I, 259. — Защото не знаем, затова приказвам. Върви обади! Ще ти се нарадват. П. Спасов, ХлХ, 105. — Върви да се окъпем в реката! — и като се обърна към Младена, нарочно повиши глас. К. Петканов, БД, 84. — Върви да закусваме — му рекох аз, — че ще се свърши говеждата чорба… К. Калчев, ДНГ, 18. Той нервно дръпна Спиро за ръката: — Върви да идем у вас! Повече нямаме работа тук. Д. Ангелов, ЖС, 86.

25. Разг. Само в пов. 2 л. обикн. със следв. изр. със съюз че, да. За изразяване на невъзможност за извършване на действието, означавано от сказуемото в следв. изр.; иди. — Вече всички са убедени, че кефалите, които им носех по-рано, когато бях на кораба, са били купени с пари от бомбаджиите. Върви, че доказвай обратното. А. Мандаджиев, БЦР, 20. „Още утре ще ме раздрънка — помисли си той веднага след нанесения удар, ..“ И това беше най-важното, което го смазваше в този момент. Изградената с толкова труд репутация на скромен и възпитан човек щеше да рухне изведнъж. Върви, че се оправяй след това. К. Калчев, СТ, 82. — Ако тая нощ избягаме, Чорни ще вдигне четата и утре върви ги търси из балканите… Не е той толкова глупав да стои тук и да ни чака!… П. Вежинов, НС, 207. Пак ще закъснееш. Върви да доказваш след това, че си имал обективни причини.

26. Остар. Заемам място, непосредствено след нещо; следвам (при сравняване, съпоставяне по качество, важност и др.). После мълчанието върви смирението. Хр. Ботев, Съч., 1929, 110. Близо до басейна на Средиземно море и по всичка Северна Америка след пшеницата върви кукурузът. Знан., 1875, бр. 17, 270. След аугсбурския вестник върви маджарско-еврейският орган „Pester Lioyd“. С, 1872, бр. 44, 347. върви се. Безл. от вървя (в 1 знач.). Често навалицата ставаше тъй гъста, че трябваше да се върви бавно. Тогава княгинята усещаше свян за своите дрехи и скъпи накити сред вехтите наметки и бледи лица. Ст. Загорчинов, ЛСС, 83. Аз ще накарам да направят на това място път, по когото да може да ся върви с кон. В. Друмев, НФ, 106. От хижата до Мермерски преслап се върви в югозападна посока по пътеката за р. Илийна. М. Гловня и др., Р, 213.


ВЪРВИ` МИ несв., непрех. 1. Имам успех, сполучвам, успявам навсякъде, във всичко. — Аз съм вече на петдесет години — продължаваше вуйчо му — работих досега, сполучвах навсякъде, вървеше ми, ала ето че остарявам вече. Кр. Велков, СБ, 5. Не можеше да се оплаче — вървеше му. Хвърляше едно — вземаше хиляда. К. Петканов, БД, 93. Вярвах, че като сурвакаме някого, ще му върви на добре през цялата година. Ст. Даскалов, БП, 32. — Виж, Виолета, където и да отиде, все й върви. Първа издържа конкурса за стипендията. Д. Кисьов, Щ, 268. Алекси изгледа високата й фигура .. и с гордост си помисли: „Ето каква жена имам — стройна като момче!“ — .. — „Върви ми, няма що!“ А. Гуляшки, СВ, 50. // Стесн. С предл. в. Сполучвам, успявам, имам успех в нещо, в някаква област. — Виноват. Какво да правя, като никак не ми върви в лъжата. Все ме хващат. Ем. Манов, БГ, 162. Радко Росенов беше хубавеляк — .. С него бяхме съученици до трети клас; .. — не му вървеше много в училището. Ил. Волен, МДС, 12. — А това е стаята на Фатма, зълва ми. Тя учи в Пловдив. Много й върви в ученето. Н. Стефанова, РП, 130.

2. Справям се лесно, усвоявам с лекота някаква материя (в областта на науката, изкуството и под.); удава ми се нещо. Тежеше му, че не бе успял да завърши средното си образование. Не че не му вървеше учението. Напротив, .., но беше непокорен и буен. Ст. Марков, ДБ, 163. Пеше??? беше тихо момче с топли очи .. Младенов не го обичаше, но се сприятели с него, защото математиката не му вървеше, а Пешо се оказа чудесен ръководител из дебрите на неразгадаемите числа. X. Русев, ПЗ, 54. Вървят ми естествените науки.Върви ми рисуването.

3. С предл. на. Случва ми се нещо често. Старият пазач на завода изля пред колите им един медник вода, за да им вървяло все на щастие и на радост. К. Калчев, СТ, 173. По-добре стой тука и ми разправи за какво се карахте с Гърдя. Тез дни все на кавга върви. Й. Йовков, ЧКГ, 169-170.


ВЪРВИ` МИ СЕ несв., непрех. Имам желание, искам да вървя, да ходя. Той спря коня, извади цигара и запуши. Не му се вървеше повече нататък. Й. Йовков, ЧКГ, 53. Вагрила сутринта отнесе в близкото село няколко гранчета прежда за боядисване и сега се връщаше. Не й се вървеше сама. М. Яворски, ХП, 159.


ВЪРВЯ` СИ св., непрех. Разг. Отивам си. Оттук нататък Орфей ще си върви спокойно — до родната планина. Г. Караславов, Избр. съч. V, 351. Като мислел, че с това ще се свършат тържествата, той заявил на всички освободени, че могат да си вървят отгдето са дошли. Н. Райнов, КЧ II, 70. Пи толкоз много, че когато стана да си върви, пак трябваше да пълзи по крака и по ръце. Й. Йовков, ВАХ, 165. Славинов се подгърби и тръгна към вратата да си върви. К. Петканов, В, 133.

Върви ми като на бясно куче тоягите. Разг. Ирон. Никак, съвсем не ми върви или ми върви на лоши работи, на неприятности.

Върви ми <като> по вода. Разг. Много лесно и успешно, благополучно постигам, осъществявам нещо.

Върви ми <като> по мед и масло. Разг. Лесно, без затруднения постигам, осъществявам нещо. Хм, вие май сте от идеалистите… Или пък всичко ви върви по мед и масло в живота. Ем. Манов, БГ, 145.

Върви <ми> наопаки. Разг. Изключително се затруднява осъществяването на нещо, което съм предприел, което правя; не <ми> върви. Може да е чист понеделник дето се казва, може да имаме дата 7 април и все пак да ти върви през целия ден наопаки. Св. Минков, РТК, 186.

Върви на майната си. Разг. Пренебр. Във 2 и 3 л. Махай се, отивай където искаш, не ме интересуваш. — Слатинов, дигай го, не мога да гледам очите му. Изведи го на двора и го пусни да върви на майната си, че ще го убия. Ем. Станев, ИК III и IV, 523.

Върви по дяволите; върви в джендема. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. Махай се, отивай си, не ме интересуваш. Това е началото… на края. И все ти… винаги ти… ми носиш такива новини. Върви в джендема! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 268. — Не две въ`рви жълтици си сложил тук, Стояне, а две люти отровни змии .. Вземи си ги и се махай от главата ми!* Върви по дяволите! К. Калчев, ЖП, 543. — Дамяне, хайде, тръгвай към къщи, че децата те чакат за вечеря! А тия готовановци да вървят по дяволите. С такива другари надалеч не се отива. К. Петканов, ДЧ, 10-11.

Върви си по (в, из) пътя; върви си по работата. Във 2 и 3 л. Разг. Грубо. 1. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи. Бре момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота. Елин Пелин, Съч. I, 32. — Петре бе сега от тебе в Извор по-голям няма. На аяна си братовчед, а? — Хайде, хайде! Върви си в пътя! Не е Петре крив за резила на рода си! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 597. 2. Махай се. Вървете си по работата, каза един от стражата. Той, изглежда, командуваше тук. Г. Караславов, Избр. съч. V, 323.

Вървя в крак с някого или с нещо. Книж. 1. Движа се, пристъпвам в такт. Изминахме много път, с къси почивки. На Ванюша му бе трудно да се мери с младежите, но вървеше в крак с колоната… Ж. Колев и др., ЧБП, 26. Войниците вървят в крак. 2. Съгласувам действията си с изискванията на някого или с нещо; не изоставам в работата си или в развитието си. — Аз всякога съм твърдял, че българската социалдемокрация върви в крак с европейската… Г. Караславов, Избр. съч. II, 346. Излиза, че печатът е велика сила само тогава, когато върви в крак със събитията. ВН, 1958, бр. 2260, 4.

Вървя заедно с някого или с нещо. Разг. 1. Тясно съм свързан с някого или с нещо, едновременно се проявявам с друго нещо. — Талантът винаги върви заедно със скромността. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 74. — У нас, бай Гудов, писателската слава и сит корем не могат да вървят заедно — заключи Врачевски. Ив. Вазов, Съч. XII, 40.

Вървя <като> по вода. Разг. За нещо — ставам, извършвам се бързо и лесно, без пречки и затруднения. Поразмекна се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и отде й бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене. — Ха, добър ти път, всичко по вода да върви… Кр. Григоров, Н, 134. — Пътят ми не беше оттука, но кривнах нарочно, за да те видя и да ти се похваля. Моята работа се оправи .. — Много се радвам, че твоята работа е тръгнала като по вода. А. Каралийчев, НЗ, 156-158.

Вървя <като> по мед и масло; вървя <като> по масло; вървя <като> по мед. Разг. За нещо — ставам, извършвам се без пречки, затруднения, лесно и много добре. — Три години този вестник лъга, че на фронта всичко върви по мед и масло, че войниците са доволни. Г. Караславов, ОХ II, 554. Магазинът на двамата братя бил един от най-уредените и богати магазини на улица „Пирот“. Отначало всичко вървяло по мед и масло. И касата се пълнела с пари. С. Таджер, ПНМ, 105.

Вървя като по часовник. Разг. За нещо — ставам, извършвам се точно както е предвидено. — Спря ли се Алексиев? - .. — Ами как - .. — Ти остави фабриката в такова състояние, че дори един гимназист ще се справи. Всичко върви като по часовник. Р. Михайлов, ПН, 199.

Вървя нагоре. Разг. 1. Издигам се духовно, интелектуално или обществено и материално. 2. За цена — повишавам се, повдигам се. През войната цените непрекъснато вървяха нагоре.

Вървя <на> добре. Разг. За болен човек или животно — поправям се, оздравявам. — Вървиш добре! — каза той — .. — Скоро ще бъдеш на крака… — Искам да се върнеш в строя! — каза тихо боецът. П. Вежинов, НС, 85.

Вървя надолу. Разг. 1. Изпадам в лошо материално състояние или изоставам в развитието си; постепенно се провалям. 2. За цена — спадам, снижавам се. Цените бързо вървяха надолу.

Вървя на епек. Разг. Не съм в добро положение, не успявам, не се развивам добре.

Вървя <на> контра. Разг. Заставам на противоположно мнение, заемам противоположна позиция и се противопоставям. — Ами от тебе зависи, .. — подсмя се Петко Христов, който винаги вървеше на контра. — Ако хвалиш някого, той ще го наругае, ако го критикуваш, ще го защищава. Кр. Григоров, ПЧ, 105.

Вървя напред. Разг. Развивам се, постигам успехи, прогресирам. Хората умират, но животът продължава, върви напред, става по-добър. Д. Димов, Т, 646.

Вървя от ръка на (в) ръка. Разг. 1. Последователно съм вземан ту от един, ту от друг за кратко време. Другите се струпаха и с жадно любопитство загледаха кръста, който сега вървеше от ръка на ръка. Й. Йовков, Разк. I, 110. 2. Последователно бивам използван или ставам собственост ту на един, ту на друг. Два-трите екземпляра, колкото са останали в местното читалище, постоянно вървят от ръка на ръка. Ст. Станчев, НР, 62.

Вървя по акъла (ума) на някого; вървя по нечий акъл (ум). Разг. Неодобр. постъпвам, действам напълно под нечие влияние; изцяло се влияя от някого в постъпките си. — Ако бях ти казал вчера „не оставай“ — щеше да ме наречеш „бъзлю“ и не знам още що… Това е да вървиш по акъла на жена. М. Грубешлиева, ПП, 268.

Вървя по гайдата (свирката) на някого. Разг. Неодобр.; Вървя по волята на някого; вървя по водата на някого. Диал. Изпълнявам безропотно желанията и заповедите на някого; подчинявам се напълно на някого. — В Търново царицата си разиграва коня, както иска. Който не й върви по гайдата, да му мисли! Великият аллагатор Дорослав е затворен в Балдуиновата кула. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 316. Вълкана беше лична и спретната мома, .. и всякога вървеше по волята на Кръстана. Ил. Волен, МДС, 52. — Ти мислеше, че като се ожениш, всичко ще върви по твоята вода. Каквото кажеш, туй ще стане. Няма го майстора! И. Петров, НЛ, 185.

Вървя под знамето на някого. Книж. Привърженик съм на дадена партия, идея и т. н. До Девети септември* Даскалов не е партиен член, но той върви под знамето на Комунистическата партия, изпълнява нейните нареждания, отстоява нейната линия. А. Каралийчев, ПД, 50.

Вървя подир кервана. Разг. Заемам последно място в някаква дейност, следвам други, без да проявявам сам инициатива. Те и техните постъпки му доставяха удоволствие само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания, в които би показал несгодите и неволите на ония, които не вървят подир кервана, а пробиват пъртина. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157.

Вървя по крив (лош) път; вървя по криви (лоши) пътища. Разг.; Вървя по криви пътеки. Диал. Постъпвам по нечестен, неморален начин, живея безнравствено. Тя си помисли, че най-после се е променил, разбрал е, че върви по лош път. К. Петканов, ОБ, 251. — Смятахме като запасен подофицер ще се оправи, а той все по кривите пътеки върви. Кр. Григоров, Р, 40.

Вървя по наклонена<та> плоскост. Книж. Водя живот, който свидетелства за морално и нравствено пропадане.

Вървя по нанадолнището. Разг. 1. Водя живот, който свидетелства за морално и нравствено пропадане. 2. За работа, дела — обърквам се, вървя зле, търпя неуспех. Моите работи по онова време вече се търкаляха по нанадолнището. А. Гуляшки, ДМС, 184.

Вървя по петите на някого. Разг. 1. Преследвам, гоня някого съвсем отблизо. Стрелбата зад гърба им не преставаше. Тя бе заглъхнала при гората, но преследвачите подновиха огъня си из самата гора .. — По петите ни вървят. Ив. Хаджимарчев, ОК, 184. Един от първенците на селото — хаджи Рашид, — възседнал коня си и догонил Калофера, който, щом подразбрал, че по петите му върви човек, хвърлил пищова си в една житна нива. Г. Караславов, П, 12-13. 2. Непрекъснато наблюдавам, следя отблизо действията на някого. Фучик знаеше, че във взвода има човек, който върви по петите му, следи го и долага всичко на началството. В. Геновска, ПЮФ, 59. Идваше ми да прегърна милия човек, но този неспособник Данкин, който постоянно върви по петите ми, ми попречи да сторя това. П. Незнакомов, БЧ, 66. 3. За нещо (страх, отчаяние и под.)-съпътствам някого. Нецо се мъчеше пред хората да бъде спокоен, но страхът все вървеше по петите му. Ст. Даскалов, ЕС, 356.

Вървя по пътя (пътищата) на някого. Разг. Постъпвам, действам или живея като някого, с постъпките си или по начина на живот следвам някого. — Тук всичко си е все същото — продължи да оглежда кабинета той, .., следите на Чолака не са изчезнали. Разбира се, особени промени не би могло да има, но все пак аз не бих ви простил, ако вървите по неговите пътища. К. Калчев, СТ, 117.

Вървя по (в) своя път; вървя по (в) пътя си; вървя си по (в) пътя. Разг. Живея по начин, както аз разбирам, по собствените си разбирания. Колко пъти подло из засада / стреляхте ме скрити във нощта / и злорадо чакахте да падна, / но по-смело в пътя си вървях. Кр. Белев, ПЗБ, 50. Вижте, вижте колко е прилика! / Този старец е прекарал всичкия си живот, / пак той язди, а син му да се съсипва с ход. / — Я, върви си в пътя, гиздаво момиче! / Нека прави, дъще, кой какво обича. П. Р. Славейков, Б, 112.

Вървя по стъпките на някого. Разг. 1. Преследвам някого съвсем отблизо. Еньо бързаше и не смееше да се обърне назад. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед. Елин Пелин, Съч. III, 171. Най-сетне бандата, която упорито вървеше по стъпките му, бе разбита. Гр. Угаров, ПСЗ, 590. Около месец и половина Гоце върви по стъпките на Иляз бея, .., обаче не успява да го залови. П. К. Яворов, Съч. II, 209. 2. Следвам примера на някого, подражавам на някого (обикн. при творчество или обществена дейност). Някои от тях стигнаха дотам, да напомнят, че нихилистите ще видят работата и на новия цар, ако той върви по стъпките на баща си. В. Геновска, СГ, 107. Урбулешката не става, бай Стоиле. Ние ще вървим по стъпките им. Каквото те правят, така ще нагаждаме и нашата борба. Кр. Григоров, И, 64.

Вървя по течението. Книж. Действам по общоустановените норми и традиции или според господстващите в даден момент норми и схващания; не се противопоставям на общоустановеното, общоприетото.

Вървя по утъпкан път. Постъпвам, действам по установения, приетия, известния вече начин; не съм оригинален. Такъв или онакъв, веднъж станал началник,* той ще върви, разбира се по утъпкания път. Т. Влайков, Съч. III, 309.

Вървя през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие или законност. В безкрайните лихви, контрабанди и фалшификации .. ставаше нужда да назърта понякога и компетентното око на адвоката. Не можеше всякога да се върви, ей тъй, направо през просото, дето се казва. Кр. Велков, СБ, 34.

Вървя ръка за ръка. Разг. 1. Неразделно съм свързан с някого, действам съвместно, единодушно с някого. Лирикът и епикът в тези разкази не само вървят ръка за ръка, но и взаимно се допълват. Лит. XI кл, 340. 2. За нещо — тясно, неразделно съм свързан с нещо, съпътстван съм от нещо, вървя, проявявам се заедно с нещо. Аз вече не плачех. Мислех за брат си. И чувах как шумоли телеграмата, скрита в пазвата ми, под конопената риза. И разбрах, че на този свят и радостта, и тъгата вървят ръка за ръка. К. Калчев, ПИЖ, 51.

Вървя с времето. Следя постиженията на епохата, не изоставам от тях. Хаджиставрев, който се стремеше да върви с времето си, бе прекарал електрически звънци във всички стаи на кантората си. Д. Спространов, С, 77. — Чудиш се, .. — ходжа, пък на масата му червено вино и отгоре на това не друго мезе, а пушена сланина… Нали знаеш вече, друг ходжа съм аз, вървя с времето. Б. Несторов, СР, 74.

Вървя <си> в <из, по> правия <път>; вървя <си> в пътя. Разг. Постъпвам разумно, честно, живея според изискванията на обществения морал. — Аз се казвам Божин, държа на честността и вървя по правия път. Г. Белев, ПЕМ, 43. Богат бил, сиромах бил,* трябва да си върви в пътя. Да си върви в пътя, или ако не, други ще го вкарат, хубаво да знай. Й. Йовков, А, 37.

Вървя <си> по царския <път>. Разг. Действам, постъпвам по законен начин за постигане на нещо. — Селото ви е бунтовно, но аз ще го оправя. Който не върви по царския път, сам ще си подпише присъдата. М. Марчевски, ГБ, 114.

Вървя срещу (против) течението. Книж. Действам срещу общоустановените норми и традиции или срещу господстващите в даден момент норми и схващания; противопоставям се на общоустановеното, общоприетото.

Карай (бутай) да върви. Разг. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай както можеш, както желаеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата. — Ти едно ми разправяше, .., а съвсем друго излезе. — А бе карай да върви — рече Иван. Н. Драганов, СбХС, 228. — Ами кой ще пасе шилетата и козите ти, .. — Карай да върви! А. Гуляшки, ЗВ, 293.

Карай коня да върви. Диал. Не си оставяй работата.

Кучетата <си> лаят, <а> керванът си върви. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че дребнавите или недоброжелателни нападки не могат да спрат някакво действие, развитие. Те се интересуват от нередностите .. — Нередности, да! .. Ние напредваме, но напредваме бавно .. и тъкмо защото е така, аз казвам: да вървят по дяволите! Кучетата лаят, а керванът си върви! М. Марчевски, П, 286.

Къде ще вървя. Разг. Ако и да не желая, ще отстъпя, ще се съглася да направя нещо.

Назад върви, напред не върви. Диал. За човек — много твърдоглав, който не скланя, не се съгласява да направи нещо.

След дявола върви и богу се моли. Диал. Двуличен, неискрен е.

Ти го караш в пътя, то върви в трънето. Диал. За неразбран, вироглав човек.


ВЪ`РВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Прокарвам през нещо връв, конец, ластик и др.; навървям. Няма какво да прави, та отвори уста да одумва и той де кой му попадне .. — всичко, от което по-рано от дън сърце се е отвръщал и не е искал да го слуша, сега едно по едно го сбира сякаш на връв да го върви. П. Тодоров, И I, 130.


ВЪ`РВЯ СЕ несв., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. За много хора, животни — вървя непрекъснато, един след друг; нижа се, провървявам се. Макар и да е отдалечено от външния свят със стръмни баири, външният свят изглежда, че бързо е подушил селцето, и лека-полека почнали да се вървят акцизни, бирници. Й. Радичков, ББ, 113. Долу под варненските високи стени, дето ся вървеше множество народ .. [Петър] едва сполучи да познае едного пътника. Ил. Блъсков, ИС, 40.


ВЪ`РГА ж. Диал. 1. Подутина, оток върху тялото в резултат на удар.

2. Израстък върху тяло на животно или върху стъбло на растение. Има някаква върга на шията. Ст. Младенов, БТР I, 352.

3. Удебелен топчест край на тояга, сопа и под. Тояга с върга.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪРГА`ЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Търкалям, преобръщам, валям нещо; върдалям. После грабна парцал, набучен на една тояга, натопи го в котел с вода и го пъхна в пещта. Въргаляше го насам-нататък, а мокрият парцал съскаше и под него се дигаха облачета бяла пара. П. Стъпов, ЖН, 188-189. Тоя път песента му преминаваше в някакво мърморене или в глух грохот, като че въргаля орехи в устата. Ст. Даскалов, ВМ, 14. Какъв ли бързей с водопади бурни / въргалял, мелил скалната река, / дордето канарите тук катурне / огладени, закръглени така? Бл. Димитрова, Л, 28. // Валям нещо в нечистотия, замърсявам нещо. въргалям се страд.


ВЪРГА`ЛЯМ СЕ несв., непрех. Разг. Търкалям се, преобръщам се, валям се; върдалям се. Виждам странна фигура на слабичък, невисок човек. Сякаш се е въргалял в брашно. Не само дрехите, но и лицето и косата му са полепнали с бял прах. П. Дертлиев, ДП, 85. Едни от другарките й лижеха с червените си езичета ситен снежец, други се биеха с топки: момчетата пък се въргаляха в пресния сняг и заприличваха на бели мечки. Ст. Даскалов, БП, 110. Ще направя голяма сватба, всички живущи в селището ще се въргалят пияни около бараките и по поляните, две бъчви с вино ще докарам! Сл. Македонски, ЕЗС, 86. // Търкалям се в нещо нечисто; замърсявам се. Ходеше неумит и бос по селските улици, където се въргаляха свинете и кучетата. Сл. Трънски, Н, 139. В коридора до входната врата от внесения сняг циментът се беше превърнал в плитко и кално блато, по него се въргаляха угарки. В. Нешков, Н, 91.


ВЪРГА`ЛЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от въргалям и от въргалям се; върдаляне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪРГАЛЯ`СТ???, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Валчест.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВЪ`РГАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Хвърлям. Образът на сянката бива както спротив образа на тялото, что връга сянка, така и спротив големината на тялото, което свети и спротив мястото, отдето свети. Й. Груев, Ф (превод), 22. въргам се страд.


ВЪ`РГАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Хвърлям се. Плеже едва умее да плува, но без да му мисли много, той ся върга в самий бързей. С. Радулов, ГМП (превод), 107.


ВЪ`РГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въргам и от въргам се; хвърляне.


ВЪРДА`ЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Въргалям. — Животно [кучето] трябва да се обича — говореше той [Грашев], докато върдаляше гальовно черната жива топка. Д. Фучеджиев, Р, 260. върдалям се страд.


ВЪРДАЛЯМ СЕ несв., непрех. Разг. Въргалям се. В джоба му се върдаляха няколко камъчета, приготвени отдавна. К. Калчев, СТ, 58. Ситни като врабчета дечурлига .. се върдаляха из прахуляка. Елин Пелин, Съч. IV, 106.


ВЪРДА`ЛЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от върдалям и от върдалям се; въргаляне. Отново се вкопчеха настървено. От върдалянето по неравната земя Пенко си беше ударил и разкървавил носа. П. Здравков, НД, 129.


ВЪ`РЖА1. Вж. връзвам1 и връзувам1


ВЪ`РЖА2. Вж. връзвам2 и връзувам2.


ВЪРЗА`ЛКА ж. 1. Диал. Връв за връзване на нещо около тялото, обикн. на гащи (Ст. Младенов, БТР).

2. Диал. Нещо за връзване на един предмет о друг. Той [висящият мост] е заякнат на скалата с петдесет и шест вързалки от железен тел. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 25.

3. Остар. Вратовръзка; вързанка. Японец, облечен в фрак, с бяла жилетка и бяла вързалка. Ст. Младенов, БТР I, 398.

ВЪРЗА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Връв, обикн. пришита или нанизана, за да се завързва нещо (чувал, торба и под.); вързатка. — Вържи го тук! Ей там има забити пирони. — Синджир немам, како .. — Имам тук един — смирено наклони глава циганинът, — ама съм го купувал за осемдесет стотинки .. Така де, тука не е пазар. Специално вързало за кучета! Д. Цончев, ОТ, 131.


ВЪ`РЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е несръчен, непохватен. — Твоите другарки се научиха да плетат дантелки и манджи да готвят, а ти си остана вързана. К. Калчев, СТ, 84. — Дами канят! Моля един валс! Методи Ников скочи като уплашен .. Извини се, че по танците е „доста вързан“, но тя махна с ръка. М. Грубешлиева, ПП, 201.

2. Който не умее да се държи естествено, свободно или не умее да се защити, да се справи с дадено положение, да намери разрешение в своя полза поради стеснителност или неопитност; стеснителен, свит. — Аз съм бил виновен. Не съм знаял сигурно да се поставям, да се държа, бил съм свит, вързан, някаква отрепка! Д. Калфов, Избр. разк., 9. Имаше момчета, дето бяха по-вързани и по-страхливи, докато да излязат от казармата, все си сплитаха езиците. Г. Караславов, Избр. съч. II, 456. Бре човече — думах му, — бива ли да си такъв „вързан“, такъв непрактичен — да дадеш двойно повече, отколкото се продава на обикновения пазар… Г. Караславов, ВН, 1961, бр. 3077, 4.

Вързан в езика. Разг. Който не умее да говори добре, не се изразява добре, свободно. Той е стеснителен и говори малко, вързан е в езика.

Вързан в краката. Разг. Който не умее да танцува или да играе хоро.

Вързан в ръцете. Разг. Който е непохватен, несръчен. — Пък аз съм страшно вързан в ръцете — не мога кола със сено да ударя! Елин Пелин, Съч. I, 217.


ВЪРЗАНА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Пренебр. Вързан, непохватен, несръчен човек или животно. И си останахме без плочка. Една единствена не пренесе — барем ютията си да слагам върху нея, като му гладя залъсканите панталони. Вързанак!… Тарас, СГ, 104. Кълве отлично, ала в крилете е вързанак и може да лети най-много за тройка. Г. Краев, Ч, 233.


ВЪ`РЗАНИ`ЦА ж. Диал. Вързани заедно неща на сноп или сплит; вързанка. Вързаница лук.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪ`РЗАНКА ж. 1. Диал. Вързаница (Ст. Младенов, БТР).

2. Диал. Връзка на обувка и под. Той [командирът] видя как момчето затягаше вързанките на спортните си обуща и се поколеба — не е ли по-добре да остане Борко тук заедно с неколцина партизани. М. Марчевски, ГБ, 238. Той се надигна и взе цървулчето от ръката на мама: — Вързанките не се връзват тъй, ами тъй! К. Калчев, ПИЖ, 109.

3. Остар. Вратовръзка; вързалка. Колко смешно са представлява на пътника, кога погледне японеца, облечен във фрак, с бяла жилетка и бяла вързанка, на когото лицето много по-приличаше в народното му облекло. Лет., 1876, 32.


ВЪРЗА`ТКА ж. Диал. Вързало.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪРЗА`Ч м. Диал. Връзвач. Въз проголени стърнища лягат ракойка след ракойка, а по тях престъпват замашни вързачи и вържат тежките снопи. П. Тодоров, И I, 97. Вързачът хвърли едно въже, .., натрупа ръкои и върза първия сноп. А. Каралийчев, ЛС, 68. Гурковица реши да пожъне без мъжа си. Събра пет моми-жътварки. Ала вързач не найде. А. Каралийчев, СР, 96.


ВЪРЗА`ЧКА1 ж. Диал. Връзвачка1.


ВЪРЗА`ЧКА2 ж. Диал. Връзвачка2. Машината нарежда сноп до сноп, / .. / Тук жътвата е малко по-спокойна, — / .. / вързачката по буците дими / и дневните си норми тя догоня. Ламар, СГ, 58-59.


ВЪРЗО`П м. 1. Предмети, увити и завързани заедно в платно, хартия и под.; бохча, пакет. Мама върза в една синя кърпа два големи хляба, захлупци, .., една баница .. Грабнах вързопа и тръгнах към гарата. А. Каралийчев, С, 293. Неговият човек бутна вратата и сложи сред стаята един не много голям вързоп, здраво пристегнат с въжета надлъж и нашир. Ст. Загорчинов, ДП, 480. Тъмничарят отвори вратата на неговия кауш и мълчаливо хвърли вътре един голям вързоп с постилки и завивки. Д. Талев, ПК, 680. След малко той се върна с вързоп, в който имаше хляб, месо и плодове. Г. Караславов, Избр. Съч. V, 295.

2. Вързани заедно обикн. еднородни предмети. Той вървеше по някакъв разкалян път и в двете си ръце носеше вързопи с книги. Сп. Кралевски, ВО, 112. Измъкна един тежък вързоп ключове, отвори големия шкаф. А. Гуляшки, ЗР, 144. Те [ловците] носеха по два заека и по един вързоп пъдпъдъчки, гълъби и гургулици. Ц. Гинчев, ГК, 324. Стоях сама край бързотечната река. / Наблизо млада скитница премина, / с вързоп дърва под гъвкава ръка. М. Петканова, КС, 57.


ВЪРЗО`ПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вързоп. Работниците .. вече излизаха на двора — .. — като размахваха в ръце празни съдини и вързопчета с онова, което бе останало от обяда им. Ем. Манов, ДСР, 133. Стените й [на стаичката] бяха отрупани със снопчета и вързопчета билки, които даскал Стефан щедро раздаваше на болни. Д. Немиров, Б, 54. „Ами дали имахме черен пипер?“ — помисли си тя и кой знае от къде й се мярна вързопчето с татула, скътано в дъното на сандъка. Г. Караславов, Тат., 203.


ВЪ`РЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); въ`ржа, -еш, мин. св. въ`рзах, св., прех. Връзвам. Под училището отдолу имаше една стая с комин ..; една без комин; една голяма за училищна стая и един яхър за коне, като додат на гости или на черква от селата, да си вързуват конете или воловете. М. Кънчев, В, 216. вързувам се, вържа се страд.


ВЪ`РЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вързувам и от вързувам се; връзване.


ВЪ`РЗУЛ м. Диал. 1. Възел (в 1 знач.).

2. Вързоп.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВЪРКОЗУ`Н м. Диал. Вракозун. — Ха сега стегни въркозуня! Никой не би се сетил да търси писмо под тези скъсани потури. Върви, Велко, и на добър час! Д. Марчевски, ДВ, 109.


ВЪРКОЛА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Според народните вярвания — зло същество (обикн. дух на умрял човек) с белези на човек и вълк, което броди през нощта, напада хора, удушава ги и пие кръвта им. Сродни към тази приказка са приказките за върколаци, таласъми не само у всичките словенци, но и у всичките други европейски народи. Китка V, 1886, кн. 14, 61. Като върколаци някакви, като таласъми, те се срещаха и разминаваха без глас, и се въртяха без край в един и същи кръг. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 173.

Прен. Руг. За човек, който е жесток; кръвопиец. — Е, братко, голяма работа, че Войдан, старият върколак, заповядал да се мълчи. М. Смилова, ДВ, 48. — Трябва, даскал Андоне, и оня върколак, гръцкият владика Иларион, да е чул твоите приказки, затова ти държи ниска платата. Г. Дръндаров, ВЗ, 29.

— Други (диал.) форми: вълкодлак, вълколак.


ВЪРКОЛА`ЩИНА ж. Рядко. Отвл. същ. от върколак; кръвопийство, зверство. Не, Юлиус няма да позволи на този мерзавец да ни лиши от това бленувано удоволствие! Ще го разкъсаме като вълци, ако се спре. До такава върколащина не се дойде. Рано на другия ден Колбах ни подаде четири крони. Г. Караславов, Избр. Съч. VIII, 29.


ВЪ`РЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет. със съществителни, назоваващи лица според някакъв признак. Който е в най-висока, крайна степен това, което означава съществителното; най-голям. За член на дружеството бе приет и Гроздан, най-върлият му противник до вчера. Й. Йовков, Ж 1945, 252. — И бих, и мъчих, и галих — ненавиждаше ме! Жена! Беше върла християнка и като ме повикаха сега от Ниш да усмирявам тимочанище, намерих я да подклажда християните. Й. Вълчев, СКН, 377. Почна да се пише грък и в село се обяви за върл гръкоман. Цв. Минков, МЗ, 90. Тоз хайдутин, що го либиш, / на кол утре да го видиш, / .., / че той батя ти измами, / та хайдутин върл направи. Хр. Ботев, Съч., 1929, 25.

2. Който се проявява в най-висока степен; много силен, много голям. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! Гладът е голям и жесток учител! Той учи и на разум, и на порок! Г. Кирков, Избр. пр I, 68. Върлата треска, която я търти на леглото, доби опасен характер. Ив. Вазов, СбНУ II, 89. Върла буря не трае много. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 87.

3. Който е зъл, лош, страшен. А като отмине, хванат върлите му хора дръвчетата, помъкнат ги нагоре, сетне ги бутнат надолу и хубавичката ги затъпчат с крака. Г. Караславов, Избр. Съч. II, 187. Може би, за сетен път ви виждам, / мои малки хубави деца, / .. / А не мога и да ви прегърна, / че ръцете ми са в железа, / че вразите ми са много върли / и пияни с кървава вражда. Г. Белев, ПЗБ, 19. Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, / .. / сече, гори, и роби, обесва и убива / по-скоро да помаже въстаналия роб. Ив. Вазов, Съч. I, 23. Че рипна, че се повърна / в беглишки вити кошари, / върли си псета раздразни, / сънни овчари разбуди. Ц. Церковски, Съч. II, 181. Ей ви вази, малки моми / погрейте се на слънчице, / дорде не е подухала / върла зима в чужда къща. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.

4. Диал. Който е припрян, бърз. Не сварило слънцето глава да издигне над далечни ниви — чучулиги във върла превара се понисат в небеса. Ив. Кирилов, Съч. II, 74. Върла работа.

5. Диал. Обикн. за ракия — лют, парлив на вкус. Под свирнята на цигуларите цигани и блъсъка на дайретата, пиейки из големи чаши върла бистра ракия, той слушаше или разказваше. Ив. Вазов, Съч. X, 115-116. — Ух, че е върла… — хвали ласкаво той [дядо Добри] своето „лекарство“ .. И наистина, ракията е хубава и люта. П. Незнакомов, БЧ, 146. Петър Петрани думаше: / .. / правиш, що правиш, Петранке, / да сготвиш гозби всякакви, / да сготвиш, да ги примесиш / със върла люта отрова. Ц. Церковски, Съч. II, 194-195.

6. Диал. За път, местност — стръмен. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напречваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. XV, 78. Колкото повече се качвахме, толкоз пътя ставаше по-върл и лош. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. — Уж стоях на едно място, пък дишах задъхано, като да бях тичал цял час по някакво най-върло нанагорнище. А. Гуляшки, ЗР, 201.

7. Като същ. върло<то> ср. Само ед. Диал. Обикн. членувано. Стръмнина; върлище, нанагорнище. По гладката, стръмна южна урва на Амбарица — .., ставаше нещо необикновено и чудно: върволици свят пъплеше и се катереше нагоре въз върлото. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Мъжът, който водеше коня по широко отъпкана пътека из върлото, беше охлабил поводите и отпуснато се поклащаше на седлото. В. Мутафчиева, ЛСВ I. 576. Още не съмнало — Мария пребради кърпа, заключи къщата и пое стръмния път към планината. И колкото по-нагоре отиваше по върлото, по-бързи ставаха стъпките й. П. Спасов, ГЛЗЗ, 45.


ВЪРЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. върля`х, несв., непрех. Остар. и диал. Върлувам. По града ни върлеят няколко тайфи безработни чапкъне. С, 1872, бр. 47, 377. И в ония времена, кога върлееше насилие и нетърпимост лесно било да го наклеветят и да го предадат на съд. Й. Груев, СП (превод), 75. На холерата, ако и да не могат еще да й земат преднината, все има надежда да й намерят лек или божем да я възпрат да не върлее. Лет., 1874, 78.


ВЪРЛИ`НА ж. 1. Отсечено, окастрено право и дълго, недебело дърво; прът. Над къщата се развяваше голямото панагюрско знаме, приковано на дълга върлина. З. Стоянов, ЗБВ II, 56. Другият овчар Цонко и дядо Христо внасяха, като го носеха на раменете си на върлина, чебъра с млякото. Й. Йовков, ЧКГ, 96. И сега попът брулна с върлината стария орех. Ст. Даскалов, ВМ, 10. В Пловдив по улиците се точеха турци-ловци. Те разнасяха нанизани на върлини диви патици, яребици и зайци. А. Каралийчев, ПГ, 211. Вече бяха разгорели жарава и въртяха дивеча на дълги върлини… Д. Рачев, СС, 154. Ти ще видиш там набити / на прътове, на върлини / на момците ми главите. Хр. Ботев, Съч., 1929, 21.

2. Диал. Дълъг прът за простиране на дрехи. Къщата на баба Зара не се отличаваше от другите: покрита с плочи на два ката, на пруста върлина, на която простираха прането, а есен руменееха дълги върви чушки. М. Яворски, ХП, 55. Тя [бояджийската чаршия] личеше отдалеч по ярко боядисаните прежди и шаяци, които се цедяха и съхнеха на върлини пред самите дюкяни. П. Здравков, НД, 15. — Какво ще се стягаме, бе момче? — измърмори бай Митар, — Това що е на върлина, то е и на гърбина. К. Митев, ПБ, 355.

3. Спорт. Гимнастически уред за катерене. Примерни упражнения на уреди .. 5. Катерене на върлина или въже без помощта на краката и др. П. Николов, НС, 97.

Висок като върлина. Разг. Който е много висок и слаб; върлинест.


ВЪРЛИНА` ж. Диал. 1. Стръмнина. Дебрянски разтвори чадъра и .. мина реката, повървя оттатък нея между някакви си бедни къщици, в полите на стръмната плосковръха могила, и се закатери по нейната гладка върлина нагоре. Ив. Вазов, Съч. XI, 28. Дотам сравнително не беше далеко, но гребенът имаше твърде лоши спускове и върлини` и щеше да ни костува много време пъпленето по тях, както и връщането назад. Ив. Вазоов, Съч. XV, 65. Като „благоразумни“ хора те упражняват грамадно влияние въз умовете на масата, която всякога е готова да се движи по наклонна плоскост, а не из някоя върлина. БД, 1909, бр. 26, 1.

2. Рядко. Качество на върл (Ст. Младенов, БТР).


ВЪРЛИ`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който прилича на върли`на, дълъг и тънък като върли`на. Той беше свил дългата си върлинеста снага, от време на време чоплеше с пръст дребните си, редки и криви зъби. Г. Караславов, ОХ III, 322. Бинбашият се вглежда напред, за да открие враговете, .., когато вместо хайдути от храсталаците се изтърсва един върлинест младеж с бяла кърпа в ръка. Н. Хайтов, ШГ, 146.


ВЪРЛИ`НКА ж. Умал. от върли`на. В предната кола .. свиреше гайда, а из втората на една върлинка висеше червено платънце като байраче. Китка V, 1886, кн. 14, 37.


ВЪ`РЛИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Стръмно място; нанагорнище. Щом подберяха по нанагорнището, воловете едва-едва се поклащаха. Дори Средан, по-старият, извръщаше глава, сякаш да ми се оплаче, че това върлище не е за годините му. Кр. Григоров, ОНУ, 34.


ВЪ`РЛО. Остар. и диал. Нареч. от върл. Генералът се върло зачудил, и се смутил. Й. Вълчев, РЗ, 89. Най-горещ защитник на Неофита излезе Цаньо Райков от Трявна, който почна и най-върло да напада лично мене. П. Р. Славейков, БП II, IX. И наистина, господин Фратьо .. летеше върло през бостаните. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. След малко обаче он [Атанарик] ся разболял и умрял на 25 януаря (6); а цар Теодосий му направил едно толкова славно и тържествено погребение, що готовите, върло благодарни, поспешили едни след други да ся примирят с римското царство. Г. Кръстевич, ИБ, 145. Кучетата върло ся разлаяха и разтичаха по двора. Ил. Блъсков, ИС, 21.


ВЪ`РЛОСТ, -тта`, мн. -ти, ж. Остар. Отвл. същ. от върл. Времето повече и повече ставаше студено и буйно. — Петко .. ще може да понесе върлостите на времето; но горкият ни баща какво ли ще прави? П. Бобеков, БВК (побълг.), 47. Човек може да умножава давката на афиона според върлостта на болестта. Ив. Богоров, СЛ, 88.


ВЪРЛУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Масово, жестоко и безотговорно върша грабежи, убийства, безчинства; безчинствам, вилнея. Досега разбойниците върлуваха повече из балкана, но сега са тръгнали вече и по полето и дръзко нападат мирните наши люде по пътищата. Д. Талев, И, 73. Ние с него едно време сме върлували. При царя Михаила Шишмана войскари бяхме, десетници, после го ударихме на обир. Ем. Станев, А, 82. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч., 1929, 15.

2. Извършвам подвизи, подвизавам се, действам. — Братя! .. — извиках ви да се разберем. Осем години върлувахме заедно по тия места, осем години юнашки се бихме срещу душманите народни. М. Марчевски, П, 72. В детството на Ботев единствени защитници на масата на бедните бяха хайдутите, които върлуваха в Балкана и се появяваха в околностите на Калофер. Г. Бакалов, Избр. пр, 209.

3. За болест, епидемия и под. — разпространявам се, изтребвам масово; вилнея. И наистина в града върлуваше мор; тежка епидемия беше обхванала и войска, и население. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47.

4. За стихия, буря и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Вятърът върлуваше с ярост, водеше със себе си някакви пълчища, които притискаха гората, сякаш с желание да я удушат. Л. Стоянов, Б, 159. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / вихри де не веят, зима не върлува. П. П. Славейков, Съб. съч. II, 50.


ВЪРЛУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от върлувам. Да, свободата на българския народ, доведен до отчаяние от дългогодишното върлуване на ред натрапвани отгоре политически шайки, почва да стеснява и да боде очите на известни личности. Г. Кирков, Избр. пр I, 81. — И това знаете ли кога беше? През инфлуенцата, през най-лошото й върлуване. Ив. Вазов, Съч. IX, 24. За върлуванията на Самуила по Елада в 980 г. ние имаме и друго едно любопитно свидетелство, което се намира в житието на св. Никола. ПСп, 1876, кн. 11-12, 117.


ВЪ`РНА. Вж. връщам.


ВЪРТЕ`Ж, мн. няма, м. 1. Движение в кръг; въртене. Всичко изчезна във вихрения въртеж на снежните роища. Ем. Станев, ПЕГ, 27. В миг грозен вихър се над тях изви, / .. / с рев черните вълни се сляха с него / и се извиха във въртеж безумен… П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 12, 785.

2. Прен. Непрекъсната, жива, бурна смяна на събития, преживявания и под., която увлича. Увлечен с другари във въртежа на веселия столичен живот, той отлагаше важния въпрос за избор на другарка… Ив. Вазов, Съч. XXVI, 32. Събитията тъй се наредиха, че Кекавмен се оказа вън от въртежа им и тъй като му оставаше много време, той почна тайно да търгува с коприна. А. Дончев, СВС, 20. Живот и смърт — целта им е една, / един от други черпят си храна; / едно умира — друго пък се въди, / що е било — отново пак ще бъде: — / обезумял би в тоз въртеж света, / да му не дава смисъл любовта! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 86.


ВЪРТЕ`ЖКА ж. Диал. 1. Ръчка.

2. Макара.

3. Въртележка.

4. Прен. За жена, която само ходи насам-натам, а не работи.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪ`РТЕЛ1 м. Остар. и диал. Ръжен, шиш. Одраните кожи на биковете пълзели, месото им и на въртела мучеше. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 106.


ВЪ`РТЕЛ2, обикн. мн., м. Разг. Преднамерена, умишлена спънка, затруднение от някого, за да се забави или попречи на извършването, осъществяването на нещо. — Какви ли не въртели ми правеха твоите хора! — .. — Та по отпущане на валута ли не щеш, та при митницата ли… А. Гуляшки, МТС, 272. — А бе, Чолак, ти защо още се опъваш и само ни правиш въртели с парчетиите си тук-таме, че блоковете си не можем да оформим? Ст. Марков, ДБ, 503. Отначало всичко вървяло от добре по-добре, съдебното решение било получено бързо и без никакви особени въртели, издателството изпразнило навреме помещението. П. Незнакомов, СНП, 56.


ВЪРТЕЛЕ`ЖКА ж. 1. Голямо колело с люлки, което се движи в кръг за забава. По-натам група деца, момченца и момиченца, се въртят на желязната въртележка и огласят въздуха… Б. Болгар, Б, 128. На площадчето — огромна дървена въртележка, .. Колело, на което са закачени четири сандъка за сядане. На нас с Радка ни се искаше да се полюлеем. Н. Стефанова, РП, 103-104. Навлязоха в просторен двор, където бяха наредени какви ли не люлки, въртележки и лъскави самолети, увиснали на телени въжета. Ал. Бабек, МЕ, 211-212.

Прен. За непостоянен човек. А то кмета, кой му вярва и нему, и той е такваз една въртележка, обръща се, накъдето подуха вятърът. Й. Йовков, ЧКГ, 144. — Сърдиш се: не се преструвай! .. Знам за какво е — за Киро, дето сега е тръгнал с тази въртележка, Динка… Г. Райчев, ЗК, 84.

2. Детска играчка, неголямо колело, прикрепено на пръчка, което се движи, върти от вятъра. А ние — чираците — правехме въртележки от хартия, дрънкалки от орехови черупки. Ст. Чилингиров, ХНН, 140.

3. Описан с движение кръг. — Крит ще бъде наш! — рязко рече генералът; той настояваше за нещо, което никой не оспорваше. — Както и да се завъртят нещата — и с ръка направи нещо като въртележка, — Крит е гръцки и ще бъде гръцки! Ст. Дичев, ЗС I, 300. — А!? — възкликна той очаквателно и завъртя нетърпеливо на въртележка бастуна. Т. Харманджиев, Р, 30.

4. Диал. Част от чекрък, на който се поставя преждата.


ВЪРТЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Въртеливо движение. Мех. Движение, което представлява въртене в кръг; ротационно движение. Малка група опитни стрелци поставяха слюдени плочки на стрелите, за да им придадат въртеливо движение. Гр. Угаров, ПСЗ, 185. При северните виелици движението на вятъра е въртеливо, лъкатушно, внезапно, неустойчиво. Й. Радичков, НД, 173.


ВЪРТЕЛИ`ВО. Нареч. от въртелив. Самотен лъч от залязващото слънце се провря някъде през живата резба на неговия едър листак и затрептя въртеливо като златна нишка. Т. Харманджиев, КВ, 51. При това дискът, който се спускал, започнал да се движи въртеливо. ВН, 1958, бр. 2051, 4.


ВЪРТЕ`НЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от въртя и от въртя се. При въртенето си лостовете издаваха остри, пресекливи звукове, като кречетала. Ал. Бабек, МЕ, 103. Макар кръгчето да бе спряло въртенето си, всички продължаваха да гледат нагоре, сякаш черният електромер бе някакъв странен магнит. П. Вежинов, СО, 119. По въртенето на Земята, по видимото движение на звездите по небето астрономите определят с голяма точност времето. К, 196З, кн. 3, 30. Тоя човек не знаеше какво е кон, тичане, въртене на сабя или тежък меч, инак би вървял по-стегнато и по-твърдо. Й. Вълчев, СКН, 14. „Не ме изпровождай… Бог да те закриля! ..“ След тия думи Ганчо възви коня. Шарко го изпроводи до вратнята с въртене на опашка и се върна… Ц. Гинчев, ГК, 332.

2. Пълно обръщане, кръг при движението на нещо. — Какво я гледате тъй, ще я лапнете! — говори той на няколко души, които зяпат нагоре към батозата и си посочват нещо. — Там е барабанът. Четиристотин трийсет и две въртения прави в секунда. Й. Йовков, Ж 1945, 127. Въртенето на земята около оста става за 24 часа или за един ден и една нощ. К. Смирнов, З, 7.


ВЪРТЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Въртене.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪРТЕШКА`ТА нареч. Разг. Въртешком.


ВЪРТЕШКИ`М нареч. Диал. Въртешком.


ВЪРТЕШКО`М нареч. С въртене, въртейки се.


ВЪРТИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Чекрък на кладенец. Напълних ведрото и разклатих въжето. Братът разбра и почна да навива въртилото. А. Каралийчев, НЗ, 28.

2. Долна част на воденично колело. А за да не са открие кражбата и за да има Братой с що да са извини, той измисли да счупи вратата на воденицата си и да изпотроши няколко зъба по въртилата. Ил. Блъсков, ПБ II, 16.


ВЪРТИ`ОПАШКА ж. Разг. Пренебр. Лекомислена, вятърничава жена. — Пратил другарят Кушлиев да ми кажат, че ще намине към нас .. — Знам защо ще дойде — на колектив да те вика… Ама да знаеш, въртиопашка няма да ми ставаш!… Б. Несторов, АР, 23.


ВЪРТО`ГЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За животно, най-често за овца — който е заболял от въртоглавие. Въртоглва овца. Въртоглаво шиле.

2. Прен. Който постъпва безразсъдно, необмислено; своенравен, налудничав. На тоя въртоглав човек днес му идваха само налудничави идеи. П. Вежинов, СП, 129. — Мари, магарска дъще, мари въртоглава куфалнице, и ти ли ще правиш бунт? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18. Филчо се изкачи на покрива и там хвана кукумявката. Хвърли я сред бабичките и те се разбягаха, като се кръстеха и проклинаха въртоглавото момче. К. Калчев, ПИЖ, 121. Вълчан Нанов: Тръгвай! Боряна: Не, тате. Аз ще остана тук.. Вълчан Нанов: Дъще въртоглава, не ме струвай… На мене отвръщаш тъй, а? Й. Йовков, Б, 144.

Въртоглав четвъртък. Диал. Четвъртъкът след Сирна неделя, в който не се работи и не се предприема нищо, за да не се разболяват овцете и хората от въртоглавие.


ВЪРТОГЛА`ВЕЦ1, мн. -вци, м. Човек, който постъпва безразсъдно; своенравен, налудничав човек. — Ти знаеш мъжът на Славинка що за въртоглавец е. А Ченко си е такъв — усуква се като повет около по-гиздавите. Ц. Лачева, СА, 70. — Опрости безумния, защото той сам се наказва. — Тъй дума философос на кадията, който искал да посече един въртоглавец. Д. Немиров, Б, 161.


ВЪРТО`ГЛА`ВЕЦ2, мн. няма, м. Диал. 1. Въртоглавие (в 1 знач.).

2. Виене на свят; шемет, въртоглавщина.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВЪРТОГЛА`ВИЕ, мн. няма, ср. 1. Ветер. Тежко паразитно заболяване по животните, главно у овцете в ранна възраст, при което се уврежда главният мозък и животното обикн. се върти на едно място до пълно изнемощяване и смърт; ценуроза.

2. Въртоглавщина (в 1 знач.); въртоглавство.


ВЪРТОГЛА`ВКА1 ж. Въртошийка.


ВЪРТОГЛА`ВКА2 ж. Рядко. Жена, която постъпва безразсъдно; своенравна, налудничава жена.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪРТО`ГЛА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от въртоглав; въртоглавщина, въртоглавие.


ВЪРТОГЛА`ВСТВО, мн. няма, ср. Въртоглавщина (в 1 и 2 знач.).


ВЪРТОГЛА`ВЩИНА ж. 1. Само ед. Качество на въртоглав човек; въртоглавие, въртоглавство, въртоглавост.

2. Обикн. мн. Проява на въртоглав човек; въртоглавство. Остави` тия въртоглавщини.

3. Само ед. Диал. Виене на свят; шемет, въртоглавец2. Хванала го е въртоглавщината. Ст. Младенов, БТР I, 400.


ВЪРТОГЪ`ЗЕЦ, мн. -зци, м. Диал. Пренебр. 1. Човек, който не се застоява на едно място и върши малко работа; въртогъзица (Ст.Младенов, БТР).

2. Калайджия. Бог да бие еснафите, / гиди мимино / дос мимино, / .. / Собрале се, набрале, / .. / Калайджии въртогъзци. Нар. пес., СбНУ XV, 49-50.


ВЪРТОГЪ`ЗИЦА м. и ж. Диал. Пренебр. Мъж или жена, който (която) не се застоява на едно място и върши малко работа; въртогъзец, въртогъзка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник 1951.


ВЪРТОГЪ`ЗКА ж. Диал. Пренебр. Жена, която не се застоява на едно място и върши малко работа; въртогъзица.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник 1951.


ВЪРТОКЪ`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който има качества на въртокъщник, на къщовник. Но Пък идва друга радост, / .. / Друго слънце дом огрей — / въртокъщна млада булка. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 103.


ВЪРТОКЪ`ЩНИК, мн. -ци, м. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си; къщовник, домакин. — Хора и седенки волни делии дирят, къщата си дири въртокъщник, казваха стари. П. Тодоров, Събр. пр II, 206. „Момиченце ми не даде Господ, ала и Продан ми е врътокъщник!“ Л. Каравелов, Съч. II, 130.


ВЪРТОКЪ`ЩНИЦА ж. Жена, която обича и умее да се грижи за дома си; къщовница, домакиня. Сестра й — и тя била като нея .. Добра въртокъщница била. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180. Погледът му се замрежи, едва погали лицето на Стана. Вярна въртокъщница излезе. Няма да ги остави гладни. К. Петканов, ОБ, 54.


ВЪРТО`ЛЕНЕ ср. Диал. Отвл. същ. от въртоля и от въртоля се.


ВЪРТОЛИ`Я ж. Диал. 1. Въртоп (в 1 знач.) (Н.Геров, РБЯ).

2. Вихрено въртене на въздуха, което внезапно се явява в горещ летен ден; лятна вихрушка (Т. Панчев, РБЯд).

3. Прен. Работа, свързана с много затруднения, спънки, протакане. Кой ти дава днеска пари? Някогаш викнеш само на съседа през плета и той ти ги тръсне в шепите и гледа никой да не види. А сега свидетели, полицаи, въртолии, ехее. Ст. Даскалов, ПЯ, 42.


ВЪРТО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. По малко върша, работя, нещо. — Па по-начесто обикаляй насам. Те, ние тук въртолим по нещо, позакъсняхме, но пак върви. Кр. Григоров, И, 45.

2. Прен. Въртя (в 14 знач.). Цял ден въртоли момъка с обещание, че ще го тури на работа. Ст. Младенов, БТР I, 401. въртоля се страд.


ВЪРТО`ЛЯ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Движа се насам-натам в определено място дълго и без определена цел; мотая се, разтакавам се (Ст. Младенов, БТР).

2. Въртя се (в 3 знач.) (Ст.Младенов, БТР).


ВЪ`РТОМА ж. Диал. Дебело дълго въже; ортома.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


ВЪРТО`П м. 1. Място в река, езеро, море, където водата се върти в кръг и увлича надолу към дъното; водовъртеж. Те [въртопите] са дълбоки и тихи места, но са тихи само отгоре. Надолу водата се върти и щом стигнеш там, грабва те. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 255. На много места водата се хвърля от десетки, дори от стотици метри височина, образува въртопи, пени се, пръска се на хиляди капчици воден прах. Ст. Петров, П, 64. Реката завря от падащите човеци, по повърхността й набъбнаха мехури, завъртяха се въртопи. А. Гуляшки, Л, 10. — Горе в планината има едно малко, но дълбоко езеро, .. Водата му .. се вие на въртопи и изтича под скалите неизвестно къде. М. Марчевски, П, 168. • Обр. Небе, земя, село, дървета — всичко се е сляло в тъмен въртоп, който бучи, плющи и реве на различни гласове. К. Константинов, СЧЗ, 2. Часове се промъквахме през снежни въртопи. Бл. Димитрова, ПКС, 207. В този човешки въртоп очите на младежа едва откриха бай Христо Братованов. К. Константинов, НДД, 73.

2. Диал. Завой на река, на път и др. (Н. Геров, РБЯ). 3. Планинска теснина. Цялата въстаническа войска възви на югозапад и запълзя към въртопите и пещерите на Узана Мазалат. Д. Рачев, СС, 258. Планинският въртоп, окръжен от немите гиганти, глъхне във вечерна притома. П. Росен, ВПШ, 180. И вашта слава мрачна от мрачни ви въртопи / докрай света отиде, о тайнствени Родопи! Ив. Вазов, Съч. II, 30.

4. Геол. Фуниевидна вдлъбнатина в земната кора, образувана във варовиков терен вследствие разтворителното действие на повърхностни води или пропадане на тавана на пещера.

5. Индив. Обиталище. Дивний Крали Марко, всеславянска славо, / .. / От Бялград до Прилеп, де в глуха пеще`ра, / турят ти въртопа тъмните поверя / .. / Призракът се носи на черний ти кон / и се мярка твойта неизмерна сянка. Ив. Вазов, Съч. I, 191-192.


ВЪРТОШИ`ЙКА ж. Дребна, светлопепеливосива с тъмни вълнисти линии прелетна птица от разреда на кълвачите, полезна за горското стопанство; въртоглавка1. Jynx torquilla.


ВЪРТУЛЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въртуля и от въртуля се.

— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЪРТУ`ЛКА ж. Диал. Въртушка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪРТУЛЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Правя някой да се намира, да се навърта постоянно около мене, обикн. като му намирам работа. Въртуля децата, роднините си около себе си. Н. Геров, РБЯ I, 162. въртуля се страд.


ВЪРТУ`ШКА ж. 1. Диал. Въртележка (в 1. 2, и 3 знач.). Гергьовден. Весело е по къра, в село — всякъде. Моми люлки правят; момци — въртушки, песни — гърми селото. Ц. Церковски, Съч. III, 89. Направи Стоян въртушка, / на зелената морава, / вървяло мало и голямо, / вървяло и се й въртяло. Нар. пес., СбВСт, 205.

2. Прен. Остар. Умишлено отклоняване на пряк отговор; извъртане, шикалкавене. Но не, въртушка е това, .., аз съм стар адвокатин и разбирам от такива шмекерии. Лил., 1887, кн. 7, 16-17. — Днес нямам време — отговаряше той, — елате утре .. Заемодавците, докачени от тия негови въртушки, захванаха и те да обращат дебелия край. Ил. Блъсков, БП II, 71-72.

3. Диал. Вихрушка (Вл. Георгиев и др., БЕР).


ВЪРТЯ`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. въртя`л, -а, -о, мн. върте`ли, прич. мин. страд. въртя`н, -а, -о, мн. върте`ни, несв., прех. 1. Правя нещо да се движи в кръг, привеждам в кръгово движение. Седнала до пещта, тя неуморно върти чекръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Секретарят отново почна да върти диска на телефона. Д. Димов, Т, 254. В този момент откъм селото се зададе на колело общинският разсилен. Той въртеше педалите с всичка сила. М. Грубешлиева, ПИУ, 122. Мама предеше чужда вълна, .. Вечер до късно въртеше вретеното. Г. Белев, ПЕМ, 122. Кончето .., което въртеше колелото и изкарваше вода от тридесет метра дълбочина, стоеше право, потънало в утринна дрямка. А. Каралийчев, НЗ, 24. Машината тежко въртеше голямото махово колело, плющеше широкият каиш върху него. Кр. Велков, СБ, 42. • За вятър, вода и др. Вятърът подфащаше снега и го въртеше на кълбуци. Ив. Вазов, Съч. VIII, 167. Вятърът здраво огъваше върхарите на старите дъбе, .. и въртеше около яките стволове първи опадали листа. Ст. Загорчинов, ДП, 438. Наскоро над града се появи чудовищна вихрушка — един грамаден стълб от прах, който поемаше от земята и въртеше нависоко слама, клони, домашни птици и животни, покъщнина. П. Славински, МСК, 31.

2. Движа нещо (глава, опашка и под.) насам-натам около една точка. Под сянката на високите пъстри чергила .. седяха или полулежаха болярки в морави или жълти дрехи .. и непрекъснато въртяха главите си наляво и надясно. Ст. Загорчинов, ДП, 110. До него прав, Мунчо кълчеше ръце, въртеше глава и поглеждаше плахо към най-горния чардак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Насреща, в началото на доста широчка улица, бе се струпал добитък — коне, волове, магарета, сритваха се тук-там, въртяха глави. Д. Талев, ПК, 545. Ала в това същото време кучетата скочиха и като въртяха опашките си, с гальовен лай се спуснаха към вратата на кошарата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 8.

3. Движа, преобръщам нещо на различни страни, в различни посоки. Той я поздрави смутен, сне фуражката си, почна да я върти в ръце и едвам произнесе със задавен глас: — Не познаваш ли ме? Елин Пелин, Съч. I, 97. Момчето .. дигна чука и започна да слага удар след удар върху желязото, а Йордан го въртеше с щипците и подлагаше ту една, ту друга страна. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Петранов .. стоеше прав до коритото и ухилен гледаше как баба Иваница върти бебето из ръцете си и го плиска с гореща вода. М. Кремен, СС, 57.

4. Правя някой да се движи, да върви насам-натам в определено място по мое желание, по моя воля. Любопитни овчарчета и воловарчета въртяха добитъка си край тресавището и от време на време отскачаха до сергиите да си купят по нещо. Г. Караславов, СИ, 69. — Тая заран говедарите са се успали. Слънцето се измъкна от асабеглийската кория, а те още въртят говедата из харманите. К. Петканов, X, 59. — Та .. зад един храст изскача една лисица. Стрелям. Почва Сакар да я гони по кървавата диря. Върти я нагоре, върти я надолу, а пък един сняг. Д. Калфов, Избр. разк., 288.

5. Прен. Разг. Разглеждам нещо ту от една, ту от друга гледна точка. Моментът не е благоприятен — .. И тъй го върти, и инак го върти, не чини. Ал. Константинов, Съч. I, 212. Както и да я въртим, не върви някак си да я поливаш тая българска пържола с уиски, не е патриотично. С, 1968, бр. 1192, 2.

6. Прен. Разг. Предавам, представям нещо (съобщение, програма, представление и под.) последователно на различни места. Въртяхме една програма в различните предприятия и читалища. Й. Попов, ЧП, 33.

7. С кръгови движения на някакъв инструмент или остър предмет пробивам нещо. Той [Ян Бибиян] ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина. Елин Пелин, ЯБЛ, 14. Коритаров въртеше още първата дупка, защото компресорът му не беше в ред. X. Русев, ПЗ, 273. Там при Искъра дремливи / вайкаше се планината: / .. / Мирна бях от памти века, / .. / но проникна тук човека / с търнокоп, със чук, с лопата, / .. / с шум гранитите промуши, / дупки в тях въртя, изсече. Ив. Вазов, Съч. III, 125.

8. Прех. и непрех. Разг. Обикн. в съчет. с телефон. Обаждам се по телефона; звъня2, позвънявам, телефонирам. — Що телефони ми въртяха заради вас от града, колко пъти ви търсиха — не ти е работа. Ст. Стратиев, СВМ, 149. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого; звъня2. — Включете си телефона! Останах без нерви да въртя напразно цяла сутрин! Б. Балабанов, ИП, 176. — Заето. (Затваря телефона.) Вероятно брат ти се е залостил до него и върти! Б. Балабанов, ИП, 68.

9. В съчет. с хоро, ръченица, танц. Играя хоро, ръченица, танц, като описвам кръг, кръгове. Слизал Страхил с отбор момци от гората .. Цяла нощ хора въртели. П. Тодоров, Събр. пр. II, 195. И там [на самодивските поляни] излизали из потоците, пещерите и храстите голи моми, дъщери бесовски, та въртели похотливи хора до късна презнощ. Н. Райнов, КЦ, 79. По жежка пладня в реките / снаги си бели топиме, / във бури, в страшни ветрища / хоро лудешко въртиме. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Чуеше ли гайда, .., бабичката неволно захващаше да върти ръченица. Д. Вълев, З, 38. В нощен час Кукузел е шептял с Бог Отец нейде там в драчки лес, / где в луна и тъма танц въртял и игри плял в безспир древен бес. В. Марковски, СМ, 49.

10. Служа си, работя, боравя с някакво сечиво или оръжие (лопата, чук, меч и др.). Слав .. щеше да работи на чакъла — два лева на ден плащаха. Но Слав беше ранен в ръката при атаката на Одрин и не можеше да върти като по-напред лопатата. Г. Караславов, ОХ I, 8. Само Тонката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. Недалече от тая щастлива група една още млада жена върти мотиката и прекопава трендафила. Л. Каравелов, Съч. VII, 77-78. Баба Добревица, снаха й, Койка, сръчно въртят сърпове. П. Тодоров, И I, 97. Лицата имат бронзовия цвят на пшеницата, но плещите са широки и ръката, която натиска палешника на ралото, знае да върти и меча. Й. Йовков, Разк. III, 136. Сичките способни да въртят нож бяха натъкнати с оръжие и чакаха заповед що да правят. З. Стоянов, ЗБВ II, 36.

11. Прен. Умело извършвам, направлявам, ръководя дейност в определена област (дом, къща, стопанство, търговия и др.). Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чохаджия, и джелепин, и дюкян е отварял с брашовски стоки, и търговия е въртял със сол, със зааре, с вълна. М. Георгиев, Избр. разк., 246. Тато, който сам върти механата, държи всичко в добър ред и всичко навреме записва. Т. Влайков, Пр I, 99. — Мама как е? — Както винаги. Върти къщата и те чака да тропнеш някоя нощ. А. Каралийчев, НЧ, 39. Стоян се занимаваше с шивачество и имаше в селото собствена работилница, а Саздо въртеше стопанството. Сл. Трънски, Н, 229. Тази едра, набита, груба и грозна жена гледаше три деца и въртеше цялата къщна работа. Г. Караславов, ОХ I, 30. Баща ми работеше в една дърводелница заедно с братя Петрунови, пришълци от Северна Добруджа, ама скоро се отдели, тъй като последните бяха далавераджии и въртяха сделките си за негова сметка. Др. Асенов, ТК, 265. Беше се отказал от журналистиката като „недоходна“ и „вредна“ за нервите и умело въртеше бизнеса си. Й. Велчев, КЕЛ I, 10.

12. Прен. Разг. Принуждавам някого да постъпва, да действа по моята воля, тъй като съм успял да добия власт над него. — Като умее човек да върти нашите хора с добром и човещина, може всичко да направи от тях. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. И тук някой си русец, известен под името поп Костадин Московецо, .., добил беше влияние и въртеше селото, та противодействуваше на роднините ми. П. Р. Славейков, БП I, 13. • Обр. Колкото омразни и презрени да са парите, без тях не може и най-святото дело — те са които въртят света. Д. Спространов, С, 128.

13. Прен. Разг. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам някого, както желая, като се възползвам от чувствата му, обикн. любовни към мене. Марина искаше да мине за първа мома в селото, да върти